автор: batteria

Рибата е от сребро
на мързеливо реге многоточие
виното е нежна прежда
и назъбва всички прави редове
карамелът цял е петолиние,
отсипано в деколте,
небцето на лъжичката облизва
на жартиера
тихия възторг,
апостроф е паднал на колене
и
хапка, точка, удивителна...
В бесен ритъм
под качулката на блус..
Ресторантът, скъпа...
Съвършено
нищо
общо
с
мен!