тежко разсеяна станах тежи ми
нали все те нося като бреме във мислите тежки
тежко все твоя образ тежък бленувам
и влача като куфар жаждата ти погледа ти тежък
тежи ми такъв товар непоносимо
вече и едвам издържам изнемощяла от тежестта
да те копнея и да те жадувам
да чакам чакам чакам
очите ти тежки да ме зърнат и с привидно безразличие да ме отминат
тежко разсеяна станах тежи ми
от тази тежест и копнежи дихание последно
не ми остава даже така се плаша понякога
че ще умра от неосъществени фантасмагории тежки нощни и дневни
по теб ще ме убият те защото моето сърце не ще го издържи
това желание да те жадувам непрестанно да те мисля тежи
тежи да те мечтая толкова се уморявам
а това съзнаване че нямам право /така ли е/
още повече ме изтощава с тежестта си
тежко разсеяна станах тежи ми
от твоя дух дихание пред мене /тежко дишаш когато ме желаеш
така си въобразявам в нощите тежки, но не смея дори насън да те докосна
да заровя пръсти в косата ти тежко черна/
че заранта на улицата пред дома си
дори не те познах след мен вървя завчера тежко
достигна ме поздравИ обърна се подмина
а аз се чудех кой ли се е припознал във мен
студеното ми безразличие на поздрава на непознат отвърна
тежко безразлична към всички безразлично непознати мъже станах
след хиляди години време събрано във една секунда горе долу
съвсем неподозирано късно присветна тежко
като агонията, че си ти и че не те познах замислена за теб
аз смазана от тежестта не те познах