автор: Golden_Eagle1

Както казва Дийпак Чопра, всеки човек има някаква уникална дарба, нещо, в което е много добър, нещо, което му идва отвътре, някакъв вроден талант.
За да си щастлив, трябва да живееш в съгласие с този твой талант

Бъдете себе си!

Това е най-голямото послание на света.
Аз досега се опитвах да убедя себе си, че трябва да се занимавам с компютри, с предпечат, с програмиране, с какво ли още не.
Но всъщност истината е, че искам да пиша.
Да пиша хубави книги, да уча другите на неща, които са добри за тях.
Да достигна до мъдростта на познанието за света.
Да бъда себе си!

Магията на творчеството е невероятна. Усещаш, че летиш.
Мисля, че моята сила е в творчеството, в нестандартните решения.
Мога да измислям, мога да намирам решения на трудни проблеми.
Това е моето призвание.
А също и да уча хората. Изпитвам удоволствие да споделям с хората знанията си за света и живота.
Окей, започвам.


Коледа е момент на промяна. Духът на Коледа. Това е духът на доброто и на вярата в доброто. Както казва Дийпак Чопра, всеки човек има някаква уникална дарба, нещо, в което е много добър, нещо, което му идва отвътре, някакъв вроден талант.
За да си щастлив, трябва да живееш в съгласие с този твой талант.
Тогава си в хармония със себе си, тогава си най-полезен на хората, защото допринасяш в най-голяма степен за обогатяването на света. Давайки на другите това, което правиш най-добре, ти си в синхрон с твоето призвание и се чувстваш щастлив.

Ето защо ми се иска да пиша и да уча хората. Защото тези две неща правя най-добре.
Иска ми се да напиша роман като „Алхимикът" на Паулу Коелю, като „Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд. Романи, които се четат на един дъх, не те натоварват, дават ти надежда, дават ти насока в живота, обоготяват те като личност, правят те по-добър и по-мъдър.

Мисля, че мога да започна с разкази. Защото обичам сбития изказ.
Или с поезия, защото е концентрирана емоция.
Обичам думите да са натоварени със сила, да не се обезценяват от прекомерна употреба. Да съм цялостен.

Възхищавам се на големите майстори на перото. Словото, когато е майсторско, може да прави чудеса. То те пренася в един друг свят, кара те да виждаш, чуваш и усещаш все едно, че си участник в събитията.



Човекът от горния етаж
Разказ

Тази сутрин се събудих и имаше мъгла. Както обикновено. Но сега беше по-различно. Във въздуха се носеше нещо особено, някаква странна миризма, нещо, което хем те успокоява, хем те кара да се замислиш.


Кино Радойновски
Декември 2004 г.
София