автор: Izabella

Зелените клонки надничат очакващи
бурята
на очите ни.
В която
безпаметно да прескочим,
от този прозорец
на морето,
до другия бряг
опиращ с нежност скалите.
А дивите,
дъхави височини,
са с аромат на мащерка,
с цвят на макови вълни.
За да достигнем до предела на
чувството.
До ръба
на онези порязващи ни треви,
които галят пулса,
а после влудяват усета
непоносимо,
до намагнитване,
от което
да не можем
да се отделим.
И всичко това
помитащо
и безпощадно
от онази изригнала,
зелена буря
в очите ни.