автор: via

Отдавна не съм съчинявала
нещо толкова важно,
сякаш самото небе
ми даде от знаците си -
облак бездънен - поглед през рамото,
малко от шареното, или от ясното...
И роднини ми стават
дори планините,
заради тази твоя любов към изкачването...
Не съм те живяла преди,
и не искам
да се разминем като невярващи.
В мене се слиза насън
и завинаги,
с тебе се тръгва насън и навсякъде.
Искам през идващите години
ти да си с мене,
а не очакването.