автор: Konx_Ompax

Вдъхновено от един доста повърхностен филм - "Легионерът":)


Отново тук, във пясъците скрити,
пак чакаме поредната атака.
и никъде сърцата ни разбити
не ще посрещнат сълзите ви в мрака...

За вас се бихме мъжки, без уплаха,
защото ледени са нашите души,
със ярост, виждайки Смъртта да маха
към нас с косата, точена със дни...

Безброй войни пак преживяхме,
И във война отново ний се смяхме,
и страшни сили победихме
със устрем враговете си громихме,
а песните оставихме за вас....

А равнодушието ни, отдавна
възспиращо тъгата по дома,
ни пречи да се върнем към нощта, що беше тъй отдавна,
в която се простихме със Невинността.
И песните оставихме за вас...

Тогава бяхме всички още млади,
около огъня, изпепелил и малкото добро
останало във нас, сред буйни клади
изчезнало подир със пушек то.
А песните оставихме за вас....

От всички пътища дошли, видяхме,
че всички сме еднакви, и без свян
макар и трудно, над страстите си надделяхме
във страшна битка (тук вече всеки беше сам...).
И песните оставихме за вас...

Ако си спомняте, сред вас стояхме
и всеки пазеше мечти безброй,
но после някакси се осъзнахме,
уверено мечтите си залудо проиграхме
и песните оставихме за вас...

И песните оставихме за вас...