автор: lada

Бях..
Спокойна, щастлива и чакаща
Бременна със семе на сигурност
Любовта беше истинска и
Издръжлива на всякаква низост

Но веднъж...
Събудих се в поредната унесеност
Поклатих глава невярваща
Но вече в мен беше изсипана утайката
От казан с страх и неверие

Които..
По силни бяха от семето

Тогава..
Промъкваха се мисли забравени
Настани се глупостта зад очите ми
Абортирах за секунди от времето
в което семената бяха едва поникнали

и...
имах крилата на прилепа, разперих ги
Пропуснах момента когато в ръката на дявола седнах
Знаех, че в ада предлагат комфорт на момента
Отпусках се в него и плувнах в похот
Истината тук е различна
И е толкова близка и е толкова близка

Там..
Ями за добротата моя ме чакат
Бълват ароматни огньове
сред тях разхождах се безплодна, красива и гола
смях се и струвами се от моя воля

Мислих че..
Деня на разплатата е далече и дали изобщо го има
Намерих хиляди малки причини за да се чуствам непобедима

Но когато..
Като лятна буря изипва се дъжд от спиращи дъха моменти
Спрях да бъда каквото и да е , чуствах се мъртва и грешна
Искам да се изчистя от всичко, но нека в мен да остане
Моля се на себе си никога да не го забравя