автор: femme

Пейка. На пейката седят двама млади. Той е математик и носи на врата си, окачен на верижка, калкулатор. Тя е поетеса и е с шапка с пауново перо. Двамата са влюбени.
Тя: Кажи ми(кратка пауза)...колко ме обичаш?
Той: Ха! Как тъй колко? Количествено?
Тя: Незнам, както искаш, така ми го кажи...
Той: (прокашля се)...Много...
Тя: Какво много?
Той: (прокашля се по-силно) Много те обичам!
Тя (обидено):Това ли е?
Той(учудено): Кое това ли е?
Тя(още по-обидено): Обяснението ти...Аз мислех, че ще ми го кажеш по-хубаво...
Той(замисля се): Хммм...
Пак Той, но с озарено лице: Обичам те до + безкрайност! ...
Тя:!?…Не така! Искам да има поезия, рими…
Той: Добрее…(пауза)…добрее….
Тя: Добре, и? Слушам те!
Той(сияещ) Сетих се! Обичам те до безкрайност и на квадрат, ето, казвам ти ги пак!
Тя(гледа го с учуден поглед): харесва ми идеята, но не харесвам римата…искам да го чуя по друг начин! Колко ме обичаш?
Той(на свой ред я гледа с учуден поглед): !?...ама " + безкайност", че и на "квадрат" е голяма величина, не можеш ли да разбереш?... Ти какви оценки си изкарвала по математика в училище?
Тя(изчервява се): Средни...
Той ( не обръща внимание на изчерването, лицето му изразява, че мисли напрегнато)
Тя: Кажи нещо...Какво значение има какво съм изкарвала по математика?
Той: Всъщност, няма! Аз пак те обичам!... Въпреки, че си била посредствена ученичка!...
Тя (гледа по-обидено от всякога, с червено и гневно лице)...!!!
Той(не забелязващ гнева и с влюбен глас)...била си посредствена, но на училищната скамейка...а с мен си изключителна!
Тя( вече без предишната обида; лицето и от мораво-червено е преминало в бледо-розово; тя сияе!): Това беше мило, знаеш ли?... И аз искам да ти се обясня в любов! Чакай, написала съм ти нещо...
(Изважда измачкана тетрадка от чантата си и зачита)