Гората...Най-желаните покои,
в които само вятърът нашепва
за срещите на приказни герои,
изречените помежду им клетви,
за криещите нежни тайни храсти,
зеленото, нагрявано до бяло
от допира, до слънце неподвластен
и мокрите пътеки след раздяла...
Изкачваме по стръмното мечтите,
където всяка приказка се ражда,
където птиците се любят скрити,
отпият ли от приказната жажда
в короната на листналите клони.
А скрила се във сянката, тревата
очи притвори и глава оброни
под есенната тежест на косата ти...