автор: dharma_bum

А не за удоволствието да четеш, затова не изисквам никаква съпричастност - не съм поет, а учен. Учен, защото човек трябва да бъде хладнокръвен, когато разнищва чувства.
Като всяко друго удоволствие и за писането заплащаме - с мастило, хартия, време, болки в пръстите, разголване. Ако не заплатим с разголване, ще заплатим с това така полезно и така пренебрегвано чувство за съвест, което ни гложди откакто сме бутнали истината под килима. Истината за нас. За мен. Само пристрастеността ми към танцуващия по хартията връх на химикалката ме поддържа в писането на тези редове. Психологията не е наука; самоанализа е смелост. Дързост и неизмерно нахалство. Но най-вече глупост, подобряваща ни аеродинамиката при стремглавия ни полет, надолу. Е, и защо тогава си правя труда да ти губя времето, ще попиташ ти, мой ощърбен от студения свят читателю. И аз винаги мога да отвърна, че именно неизвестното и недостижимото движи човешкия разум и е системата от игли и тръби, които продължават живота на душата и ти може би ще си доволен. Но истината, приятелю мой, е че никак не ме води желанието да споделя и да те науча нещо (дори да съм достатъчно нагъл). Всъщност ти си ми извинението, моето лошо време, с помощта на което да мога да изпитвам това почти первезно удоволствие от изписването на букви, превърнати в думи, наредени в изречения - всъщност мисли.