автор: rainy

вместо картичка за един Рожден Ден

Прав си, така е и за мен. Винаги е недостатъчно, когато е -
категорично не желая истините си да крия и опровергавам,
но пък искам да щриховам за пореден (може би ненужен) път
това, което се намира във очите ми, вътрешното твое огледало...

Рисувала съм те с любов, като започвах от къдриците,
и сега отново така възнамерявам (скучно) да направя,
защото обожавам дълго да се ровя в тях - реално, мислено;
преди целувките по всяка бръчица и белезите на челото;
преди докосването на пулсиращата вена, прорязала ти шията;
преди гърдите, и сърцето - да ги привлека, и да станат мои.

И да погледам трапчинките във ъгъла на изпръхналите устни;
и да наблюдавам искриците от смях във тъмните ти ириси;
и да взема дланите ти в своите, и изтощените от болка пръсти;
и да те обичам по всички непознати, и обикновени начини.

Достигам и невидимото. Не, не се усмихвай -
най-същественото в теб едва ли някога ще го забравя.
Безкрайните (за някой сигурно излишни) мисли,
които тихичко обичал си във времето да ми споделяш;

упоритите и странни (някои) дори за мен черти в характера;
студената нетолерантност към лъжата и нюансите дори на изневяра,
недопускането ми във теб, когато е непоносимо тежко времето;
ужасната ти искреност, примесена с мълчание - защото и когато трябва;

подвластността ти на случайни (но те за теб са неслучайни) знаци -
еретичното се е просмукало в традиционното по интересни начини;
вярата във писаното;
вярата ти във съдбата;
вярата във кармата;
вярата ти и във Фата;

дивата ти ярост, която може да взриви пространството;
слабостта на вътрешната сила, която притежаваш;
онази невероятна гордост, способна да унищожи вселената,
тоест единственото, което искал, имал си и имаш;

и онова прикривано, и несъизмеримо водещо -
покоряващата твоя мъжката страст;
и често най-желаното за теб, отчайващо обичано
би удушил с ръцете си от чист и гол инат;

и непримиримостта към примиримото във дълбините;
и лудостта, умората, без да си претендирал някога за нещо;
и музиката ти, когато бликва и изригва от очите,
и всичко, което представляваш, и няма да се промени изобщо.

Не знам дали добре разчиташ образите в огледалото,
и правилно в момента, като цяло ме разбираш?
Ако не, зачеркни, което казах и ми уважи последното -
искала съм нашите деца на тебе да приличат.