Хм! Телфонът…кои ли може да ме търси по това време? Петък, 18 и 30…Е,да! Трябва да вдигна глупавия телефон, за да разбера…
(протяга ръката си към слушалката)…
Ама всъщност чакай! Сигурно е майка! Тя има досадния навик да ми звъни на домашния…
Дзън! Дзъъън!
Е, добре, де, майко, чувам те ! Просто се чудя дали да ти вдигна ...това е всичко ! Толкова ли е странно ? Син няма желание да говори с майка си, защото е края на работната седмица и защото е уморен...чудо голямо !
Дзъън !
Добре, бе, ще ти вдигна...сега ще вдигна
(ротяга си пак ръката към слушалката, и я вдига плашливо...
(с гърлен глас) - Ало?
- ало, Андрейчо, здравей! мама е!
(знам, мамо, че си ти, нали затова досега не вдигам!)…
-ауу, да знаеш какво ми се случи днес...отивам следобеда в клуба по плетиво(впрочем, миличък страшно шик плетка ми показаха! Искаш ли да ти оплета пуловерче? Ах, на мама! Много ще си модерен обещавам ти…
- не, мамо, не искам пуловерче…Още си нося този с по-старомодната плетка….
- така ли? Ааа, добре, добре, рекох, да не би да не носиш И НЕГО…сестра ти така прави! Знаеш я каква е кокона - не били хубави, не били модерни...Анини работи !...както и да е...последно, не искаш пуловерче, така ли ?
- не, не искам...
-ами добре, твоя работа, ще оплета на баща ти... просто исках да те зарадвам, това е!...
та, отивам днес в клуба и там срещам леля ти Глория. Нали познаваш леля Глория, миличък...една такава възпълна жена(ама,майко, в клуба по плетиво всички са възпълни !)...руса...сети ли се, миличък ? Андрейии, тука ли си ?
- Да, мамо , сетих се...леля Глория...да, разбира се, че я знам ! руса, възпълна жена...Глория...да, да...(абе, защо само „да" повтарям като идиот ? много странно се чувствам като разговарям с майка си)
- Та тази...леля ти Глория, де, голяма хиена ! Сяда при мене в клуба, понеже знае, че аз най-бързо усвоявам нещата, та иска да я уча ли, кво ли - незнам ! и взема да ми дрънка някакви глупости...дъщеря и била в Щатите …ти това знаеше ли го?
-да, мамо, знам го...тя преди години замина....
-да, точно така, преди 4 години и мнoгo се учила... а малкият и син го приели сега в НАТФИЗ режисура(много талантлив)...ама и ти миличък, беше артистичен като малък ! помниш ли как ми играеш пиески ? На мама момчето ! А ? помниш ли ? ...Андрейии, случаш ли ме ?
- Да, мамо, да ..пиеските...разбира се, че помня...как беше оная твоята любима ?
- Коя за патешкото ако ? Ах, Андрейчо миличък, ама наистина страхотно го играеше това патешко ако...(смее се)…Та малкия и син на леля ти Глория бил сега режисура в Натфиз…тва ми го казва и се пъчи отпреде ми… все едно тя е единствената с артистично дете...нали я знаеш как се пъчи леля ти Глория?
(абе, мамо, коя е тая леля? Откъде мога да знам как се пъчи? Но сигурно се пъчи, щом
казваш)
-да, пъчи се...така е...знам, как да не знам ! аз даже съм я кръстил Леля Глория - пъчещата се...
-Хахахахаха !(смее се много силно, Андрей отлепя слушалката от ухото си) Леля Глория пъчещата се! Ама отива и на пиявицата ! Точно такава е ! Браво моето момче ! ах, мамина главица…чакай сега да ти доразкажа! Та тя (леля ти глория, де) ми вика малкият в Натфиз(това за 3-ти път ли го чувам, или вече полудявам?), големият сега откривал 12-ти хипермаркет в София…12-ти! И кво както открива хипермаркет в София? Защо се радва? Значи е мафиот! То от ясно по-ясно…ама може ли толкова проста жена, бе, Андрейчо? 2 и 2 да не може да върже?...Ти апропо чувал ли си за "Фантастико"...хранителна верига някаква в София…
-ми, да…аз по принцип от там пазаря...
-тъй ли? Ааа, миличък, да не пазаруваш вече от там! Тва е мафиотски магаэин..на сина на леля ти Глория…Недей, миличък, да ходиш повече там, чу ли? Опасно е!
-там е евтино, мамо, аз затова ходя, а и ми харесва…
-евтино е, защотото с мафиотски пари е правено! Ама мафиотските пари накрая най-скъпи излизат…Нали съм ти разказвала за Ванко, сина на леля ти Сашка, който го утрепаха в един такъв мафиотски супермаркет в Щатаите…отивал да си купи салам някакъв...
(не че супермаркетът е бил мафиотски, бе майко, просто е имало кражба! Дали да поспоря? Неее, няма смисъл)
-да, майко, права, добре, няма повече да ходя в този магаэин...Даже в цялата им верига няма да стъпвам !
- Чудесно, Андрейчо, на мама момчето... от малък си ми ти послушен! та какво бях тръгнала да ти разправям(знае ли някои, Боже мой, какво беше тръгнала да ми разправяш ?)...а, да ! малкият и син - в Натфиз, дъщерята в Щатите отлична ученичка, сина-мафиот - успешен биснесмен...
- ами уредили са се децата! Браво на тях!
- Чакай, де, не ме прекъсвай...не съм ти казала целия разговор…та похвалва се с челядта си, а после се обръща към мене и ми вика : „ с твоя Андрей какво стана ? не съм го виждала скоро...пък градът нали е малък... чудя се къде изчезна това момче...аз ли не го виждам, то ли отиде другаде?".. ами, викам, Андрей е в София..." тъй ли - емва ме оная - че кога е заминал ? Не бях чувала ? Той нали уж тука работеше нещо към Тецовете...Какво беше ? Бояджисваше май нещо ?"..Представяш ли си, миличък, направи те бояджия ! Каква харпия !...Нее, казвам и, ама не показвам колко съм ядосана…Ало, Андрей, слушаш ли ме ? Нищо не казваш…
-да, да…направила ме бояджия…ти какво и рече
(с по-силен глас) е, как какво? Казвам и - Андрей е шлосер, не е бояджия!!!…И тя - е, да , де , да - шлосер, бояджия - то на мене ми е близко! Шлосер и бояджия! Близко и било! Идеше ми да я хвана за косата, та да я задърпам! И после -„как го плетеш това? Я да видя? Тука премяташ, тука замяташ…Просто изглежда, пък аз защо не мога като тебе?"Ами незнам, викам и, ама вече ми се ще да я изгоня някак си…трябвало е да и кажа нещо грубо, нали? Пък аз мълча! Като пукал! И и показвам как да плете! Ама тя като е проста и не схваща накъде една кука да преметне! Да, трябваше да и кажа точно това - виж се колко си проста, една кука не можеш да преметнеш…Нали? Ало, Ало, Андрей, слушаш ли ме ?... понякога имам чувството, че си някъде другаде! Ало?
- да, мамо…ъъъ…искам да кажа - не, добре си направила, че си си замълчала…
-така ли ? ами да ! и аз така мисля и затова нищо не и рекох...като е проста, че ко ? мене пречи ли ми?..ама пречи ми да ти кажа, щотото тя вместо да си млъкне и да си гледа плетенето ми вика -„а твой Андрей ожени ли се в софия ?".. кажи ми сега какво и влиза в работата женен ли си, или не? Аз питам ли я такива глупости за нейните хубавци?...викам и не, не се е оженил още...нали знаеш младите как са - все подбират, подбират...наш Андрей иначе много го търсят, де...и софиянки, и другите...абе, всички !
-може би, майко не трябвало така да я лъжеш...
-как лъжа, Андрей ? Че не те ли търсят момичета ? Не те ли харесват ? Ето Петя, Ваня...
-майко, няма Петя и Ваня...
-а, да, те са приятелки на кака ти...ама ти не се ли виждаш с кака си в София ? Кажи и да те заведе някъде...да те запознае с момичета...щом искаш...
-майко, аз не искам кака ми да ме запознава с момичета...
-е, да, ама сина на леля ти Глория - тоя мафиотът - бил женен от 5 години и тя сега 3 -
то внуче чакала...не, че казвам - искам внуци !, но добре ще е да знам, че си имаш поне приятелка...
-майко, аз си имам приятелка - Фани...нали се сещаш - запознах ви веднъж...
- остави я тази, Фани, бе Андрей...нито образованието и като образование и такава една кльощава, кльощава...не се храни ли ? болна ли се е родила, незнам, ама хич не ми харесва ! направо не те разбирам ! и баща ти не те разбира...(провикава се) - Иванеее, нали и ти не харесваш Фани ? Иванеее....Иванеее, бее...(по-тихо) баща ти пак се е запилял нанякъде...все скита ! ...както и да е...ако си беше вкъщи щях да ти го дам да чуеш, че и той не харесва Фани...
-Но Фани, майко, има много качества, които...
- Малкият и син на леля ти Глория- тоя, дето учи в Натфиз, също имал приятелка…Актриса някаква…кои я знае каква развей прах е! те актрисите големи руспетини падат! Ама ми показа снимка на момичето…Доста е хубавичка…Такава една с розови бузи, беличка…Твоята Фани къде я намери такава черна?...
- Защо да е черна?
- Защото не е много бяла затова(смее се)…Голямата и дъщеря обаче си нямала приятел. Ама как ще си има? Сигурно е обратна! Нали помниш в гимназията как се размотаваше все с дънки и все късо подстригана… Веднъж не я видях да се облече като момиче с пола или рокличка! че и все сериона, сериозна ходи…като момче! Тогава още знаех, че е обратно това момиче и ето - оказах се права…Ти помниш ли Стефания, Андрей?...
-да, помн…
-айде, миличък, затварям, затварям, че сериалчето почва! Пак ще се чуем скоро нали? Целувам те, миличък! чао!
Тряс!
Е, това беше свърши се...Другият път няма да вдигна телефона...Господи, как ме боли главата...
Галя Петкова