автор: Methodius

(Great Expectations, Justin Sullivan)
-----------------------------

Бях юноша, мечтаех и мечтаех...
Бих могъл, аз бих могъл -
да бъда поп-звезда, пленител от екрана;
и капитан на футболния тим на Англия;
безстрашен пътешественик, светът ще ме ухажва...
И прославен астронавт...

„О - казваха, - ти, сине, би могъл да бъдеш!
Но упорствай с жар, отдай дължимото,
не се успивай в достижимото!
Пред теб е повече, отколкото би искал.
Всеки се стреми, натиска, тика,
нашата страна е най-велика!"

Туй, което го желаех, се обърна най-накрая
в собственост. Пари прахосах.
И какво ли не докоснах, и какво ли не видях -
слава; живи, но безсмъртни.
Как! - Ламтях за много ли? -
Точно колкото и ти...

А сега - добре дошли в царството на свободата!
Удряй, бягай! Ограби!... Бал - танцуваш на аванта.
А наоколо е наше; да, светът е тук за нас!
Да крещим, гърмим! Щураци.
Всичко ще си позволим - всичко, всичко, без остатък!
Думите ни са бръсначи, а отровена кръвта.
Ред по ред сме негодяи.
Някой да ни спре? - Нима!

Туй, което го желаех, се обърна най-накрая
в собственост. Пари прахосах.
Скътах мъничко местенце, свих под стряха. У дома!
Собственик съм на планета!
Как! - За много ли ламтях? -
Точно колкото ти, да.

Тихо под крилото кътам - кътам скършена мечта.
И пърхоля в каузата, и опитвам да летя...
Бистрото око размътих - и излюпих се в сълза.
Парещо сърце попарих - и изврях, отнел страха.
Край! И туй е то! Приключи.
Плувайте по поражението.
Тук, навън, студът е кучи -
де вий, хайти, ще зимувате?