автор: Methodius

(превод по "Darkness" на Peter Hammill)
--------------------------------------

Нов, денят осъмва мрачен, отброява до безкрай.
Изпод миналото изпълзя живот, почуден се огледа...
Проследявам на живота пътищата, набраздили ме.
И утрешното се роди, на утре утрешното.
Лодките в мочурището мостове прогарят;
времето се връща към живот
и употреба...

Не, не ме винете вий за буквите, които очертавам в пясъка.
Ако надникнете в очите ми, ще видите числата
как с обагрени ръце протягат в мен небе.
Кажете: бедно си въобразяваш,
а гласът ти лошо пее!
Мой гост е съдбата и нарежда стари думи:
забавлява се.

Не, в черно-бяло са ръцете - и сияят в мрака.
Освещават рожбата си, изродена днес,
политат я високо
и високо
над страха.

Очите ми изгряват две ръце. Ръце в лице опряни -
там където виждах ги преди...
Не укорявайте, ви моля, паднала съдба:
не я избрах,
не я избирах!
Не, наистина.