автор: Janie

Светлината се отразява от чаши пълни с екзотично оцветрени течности.....
Музиката се удря с ужасна сила в стените и се разбива на милиони пърчета. Очите ми пулсират от неуловимите безбройни светлини. Тихо, в едно отдалечено кътче на мозъка ми започва да се оформя съвсем ясно една доста объркана мисъл: "Няма те...". А как искам да си тук с мен. Тялото ми се извива в ритама на танца. Как искам да си тук с мен. Как искам да мога да тацувам за теб. Затварам очи...и танцувам само за теб.....................
Ръцете ти ме докосват. Предържат ме когато се завъртам, галят гърба ми. Държиш ме за кръста и движиш талото си с моето...мммм, добре танцуваш. После усещам, широката ти мъжка длан с онези невъзможни, дълги, влудяващи ръсти на моето въртящо се в ритама на музика дупе. Погалваш ме. Хващаш ме по-здраво и ме предърпваш към себе си. Средния ти пръст съвсем невинно се промъква между краката ми и претиска леко, после по-силно. Несъзнателно се прелепвам към теб и гърдите ми, повдигащи се от дивия танц и внезапно пронизалата ме възбуда, се претискат към теб. Претискаш пръста си и през преградата на дънките ми усещам силата му. Бил е там преди, без прегради - изстенвам леко, точно до ухото ти...И ръцете ти подивяват по мен. Галиш ме. Претискаш. Стискаш. Пръстите ти се впиват в плътта ми през материята на дрехите. Тялото ми пази спомена от ръцете ти - още неволни, тихи стонове. Знам, че те влудявам с това, но не мога да спра. Възбудата е взела пулен контрол върху тялото ми. Пулсирам...усещам как при всяко потръпване влагата ми избива на талази. Искам те...тази мисъл започва да се вплита в цялото ми същество, прошепвам я в ухото ти - "Искам те". Поемаш рязко дъх и го изпускаш бързо, осещам го по кожата си. Влудяваш ме! Плъзгам ръцете си по гърба ти. Хващам те леко за дупето, стискам го. Ръцете ми тръгват на горе, увивам ги около врата ти. Търкам тялото си по твоето. Усещам те - твърд, възбуден. Претискам се към теб и потурквам с тялото си. Претискаш ме. Неволния ти стон заровен във врата ми, неволното ти претискане...ръцете ти кунволсивно ме грабват. Усещам как дланта ти се плъзга по голата ми кожа под блузата и грабва едната ми гърда....другата ти ръка все още стиска дупето ми. Бедрото ти е между краката ми, претиска ме. Моето бедро между краката ти претиска...."колата, сега...".................
Ритъма на музиката се смени - брутално, изведнъж... Отварям очи. Дишането ми забързано, тялото ми трепери. Хора, безброй хора на претъпкания дансиг и нито един от тях не си ти... Изчервявам се леко, оглеждам се нервно. Естествено че никой не е е забелязал нищо. Проправам си път към масата. Сядам. "Добре ли си" пита приятелката ми. Измрънквам "да" и се вглеждам пред себе си.
Светлината се отразява от чаши пълни с екзотично оцветрени течности.....
Музиката се удря с ужасна сила в стените и се разбива на милиони пърчета. Очите ми пулсират от неуловимите безбройни светлини. Усмихвам се, бавно и широко на себе си. Ставам. Оставям пари за сметката. Пребирам се в къщи при теб!