автор: Methodius

(откъс)
----------

Проф. Аларик:

- Диваците германи придобили от цъфтящите от култура, но вече политически уморени народи, които заварили, основите на всичко онова, което днес културният, мислещ и знаещ западноевропеец, а не простакът-лумпен, с гордост зове "свое", включително формите на политическо устройство, механизмите на държавността и пр. Другото, "невлязлото в употреба", го стъпкали, подминали, забравили, изопачили до неузнаваемост, осквернили, унищожили или струпали на камари... Да, придобили всичко, което впоследствие, в блясъка на дните си, станали и което доразвили, освен едно - волята си да властват.

Г-н Сьоренсен:

- Аз пък... Дори да ми се яви Сам Бог, безкрайно убедително за мен и тъй че да Го разпозная, и да ми рече: "Ела при Мен и Аз ще да ти дам покой", ще натрапя своеволието си, като Му се разядосам! И макар свободата на човешката воля също да е актуално от Бог, то действителността на разядосването, а то е грехът срещу Свети Дух, не е от Бог, поне не актуално. Злост срещу Христа! И нека се погубя, злоупотребявайки с вътрешното, което Бог ми е дал, но не Бог, а сам аз допускам да бъде изпълвано наместо с Духа Му, то с отровните изпарения на Изкусителя: леност, подлост, малодушие!... И нека ме погубят и хората: задето ги предавам, задето се гавря с грижата, обичта и радушието им! Злост срещу Христа!... Но аз не вярвам, че Бог съществува; и следователно е невъзможно да ми се яви достатъчно убедително. Тъй щото, неопосреден, Бог се явява във вярата, а не наяве; наяве Той само оставя Своите знаци, равнодушно опредметявани в информационните технологии. Христос, бидейки Сам Бог наяве, не е знак, някакъв от многото вкарани в база-данни, ала Знакът Божи, синовният Му, знакът в общение, парадоксалният за технологията знак.