автор: Methodius

Знаменателен е един кратък, с анекдотично звучене диалог - проведен между Наполеон Бонапарт и Лаплас.

---------------------------------
Та - когато маркиз Пиер-Симон Лаплас поднесъл на великия Наполеон екземпляр от своя magnum opus "Небесна механика" (в който доразвил и завършил Нютоновата механика), императорът бил осведомен вече за книгата, но се удивил при вида и:
- Вие сте описали в този дебел том произхода на вселената, без да споменете и дума за нейния създател? - Отправил той директно въпроса си, по типичния си отсичащ маниер. Отговорът на маркиза-учен бил достоен:
- Сир, в книгата си аз не се нуждая от хипотези.

А сега, в синтетичен извлек от стихотворение, на което се натъквам тук, ще пресъздам разбирането си що е философия. Първо, цитирам - не без някои несъществени корекции:

Пропастите -
те не са поверие,
не са заплаха,
полет са
(в дълбоката представа)
към претрансформиращата ни илюзия.

Старание полагаме
да издълбаем мислите
в скалите на неслучилите чувства,
опора да намерим
в камъка,
да се катерим...

Нищо няма.
Погледът отгоре е очарователен.
Последващото слизане? -
да не говорим -
падането
е изкуство.

("Надвесване", Мария Зашева - Vedrusa)

Е, наред с естетическия факт, че е великолепно, ние, трезвомислейки, го преоткриваме да е ницшеанско (не и Ницшево!) стихотворение, смислово-визионерско. Да осъзнаеш мислите си като изсечени надписи по чувствената твърд. Нейният хлъзгав склон повлича надолу в бездната, натам, откъдето чувствата вероятно избликват - но после застиват съзнати. Следователно - мисленето, мислейки себе си, мисли клокочещото чувствопораждащо дъно за бездънно нищо. И тогава съзнанието полита към висините - откъдето съзерцава под себе си илюзията, в която се основава. Самосъзнанието, бидейки иззидано от идеална и летлива фракция, се надслоява над безднения хлад, отбягвайки всъщност опасността човек да цопне и да се попари в безпаметието на огнено вилнееща тъма. Философията е невъзможното изкуство съзнанието да снизходи в бездната и да изучи недрата на живота, съхраняващо себе си. Както Дантевият герой, поведен сред ужасиите на Ада, но без да попада в тях, ги наблюдава и ги чувства от позицията на неприкосновен пътешественик. Казваме дори: "по философски невъзмутим". Философията не е нито да четеш мислите си - гравирани в магмени скали; нито пък е да витаеш над сърмено покривало. Философията е да снизходиш в жежкото ядро на живота, без да се разтвориш. Философът следва да е вакуумно мехурче, което се гмурка в плазмата и не позволява да бъде спукано. То упорства да бъде шупла, но не му е възможно... Поезията е сетното, което може да бъде достигнато в тази посока - гърбом да обдишваш горещите изпарения. Няма как човек да има ясна визия за сумрачното, бушуващо с мрачен огън ядро. Но той има буреносна интуиция за него, която се насъбира. Да, философът трябва да бъде и поет - за да съумява да изказва святкащо интуицията, а не безразсъдно да опустошава. Но, ах, академичните философи! "Рационалистите"! Те са от онези, които хвърчат по синевата на високото, над пропастта, и съзерцават булото на Майа под себе си, живописното покривало на илюзията. Те са отчуждени както спрямо горещите вълни на живота, тъй и спрямо безднения страх; те са самонадеяните. Ала учените, разделно от т. нар. "философи на науката", са смели и честни (доколкото смелостта и честността се единяват във волята да не иронизираш) - четат и пишат мислите си по склоновете на пропастта, по зъберите на застинало изригване. Улавят душната омара на живота, както и сухия студен полъх на бездната, но дръзновението им не стига дотам, че да повтори Икаровото. Ницше е мислителят, повторил във философията Икар. И затова е образцовият пример за действителен, а не мним философ. Мним е, както посочих, философът, дето кръжи из безоблачното небе на "Разума" и отвреме-навреме се изляга върху някое купесто облаче да побеседва със свой събрат. Но кой съм аз ("смятам все пак за необходимо да съобщя кой съм аз"/ Ницше, от първото изречение в Ecce Homo, превод Георги Кайтазов) - неучен, непоет, нефилософ, не даже литературен критик или философ на науката, нито долу, нито горе, нито в средата, никъде и навсякъде - един невъзможник!