От днес до утре няма много време,
една седмица период невелик-
това е бремето на нашето племе
животът ни да бъде миг.
И ние, хората, за роскош полудели,
се мъчим срещу часът да стоим
и нито пък не сме видели,
къде отваме, къде вървим.
И пада нощ, мрачна и студена,
и ние лягаме под вечний Серафим,
а нашата душа, бедна и сломена,
се губи в небесата, като дим