 |  Жената на светилото
си преряза вените
скочи от десетия етаж
гръмна се с незаконно оръжие
нагълта се с хапчета
надиша се с газове
удари си инжекция
обеси се на тавана
метна се в океана
с колата направо от Булеварда на залеза.
Имаше нужда само от освобождение
все едно как.
Беше болна от тъга и безмислица.
Макар да бе прочела цялата поредица правилни книги
написани от светилото
за човешката душа и
за човешките отношения.
То
сега има сюжет за още една
правилна
поучителна
абсолютно достоверна
история.
Достойна за душевед
от неговата
висока
категория.
Публикувано от BlackCat на 02.06.2005 @ 17:17:27
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Жената на психолога" | Вход | 18 коментара (89 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Жената на психолога
от roza1 на 02.06.2005 @ 17:27:32
(Профил | Изпрати бележка) | Беше болна от тъга и безмислица.
За съжаление много хора боледуват от тази болест.
Твоята история е много поучителна. Гледайки напред, често не виждаме това, което е под носа ни. И...нараняваме близките си несъзнателно.
Замисли ме...
Поздрави!:)
|
Re: Жената на психолога
от libra на 02.06.2005 @ 18:37:34
(Профил | Изпрати бележка) | след което я позакърпиха и казаха, ще живее, но ще куца..
и с жената на инженера беше същото
и с жената на икономиста
и с жената на...избери си на какво... |
Re: Жената на психолога
от Meiia на 02.06.2005 @ 18:55:26
(Профил | Изпрати бележка) | Правилните книги не заместват обичта....
Как не го научихме,а все мъдруваме и мъдруваме...
Стиховете ти са изстрадани,пестеливи щрихи казват много! |
Re: Жената на психолога
от drugata на 02.06.2005 @ 19:06:48
(Профил | Изпрати бележка) | Правилните книги?!?! Кой определя дали са правилни, и дали всичко написано в тях ще ни доведе до някакво успокоение или ще ни излекува? По същият начин и ние тук - влизаме в този сайт, пишем за душата, пишем за сърцето, четем за любовта, за разделите, за болката - и вместо да оздравяваме, май все повече се разболяваме... или поне аз...
Иначе поздрави за стиха! Накара ме да се замисля :-) |
Re: Жената на психолога
от somebody на 02.06.2005 @ 20:26:18
(Профил | Изпрати бележка) | А изглеждаше щастлива.............. Не си спомням кога я гледах по телевизията. Беше си в България. Разказваше, че там е преподавател. Мисля, че даваха и една много красива дъщеря. Съжалявам......... Дано е добре някъде.
Толкова близки приятели имам пръснати по света и така мразя да не мога да ги прегърна и да говорим, когато сме си необходими. На никой от тях не му е леко. |
Re: Жената на психолога
от angar на 02.06.2005 @ 22:48:48
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Беше болна от тъга и безсмислица!
Голям психолог си!
А дали мъжът й би могъл да я излекува?
И той с удоволствие би се отпуснал и би си пострадал от същата болест, но нали трябва да се грижи и за прехраната? |
Re: Жената на психолога
от batteria на 03.06.2005 @ 00:21:48
(Профил | Изпрати бележка) | Много се пазя да коментирам емоционални и лични неща, не мисля, че е редно, но... той има сега завършек и на своята, лична, история. С която ще живее оттук насетне. И никак няма да е лесно. Нещо като животът ни е низ от всички чужди смърти. Вплетени в истории, които си отиват с нас, и ние станем история за някой жив.
Лека й пръст. |
Re: Жената на психолога
от Izvor (WMRSG@web.de) на 03.06.2005 @ 02:09:59
(Профил | Изпрати бележка) | Нима така?! -
с жената на...
Светило ли е бил,
или пък черна дупка,
жената е ЖЕНА!!!,
а никога - жената на...
... Прощавай, Мила Приятелко...,
ама поръчах на музиката
Дунавско хоро
(Д.Илиев),
белким отметнеш тоя
траурен воал
та подрипнеш и закършиш
бедро -
да поруменеят
бузи!...
Да погледат отгоре -
Маца
и жената на психолога -
ЖЕНАТА...
и да ти се радват!!!
... Пък на мене
ми речи едно - "Простак!"
и ми шлевни по едно
шамарче
и от двете страни -
и аз да зачервя
бузани
и да рипна
росен-кръвоносен;)))
отвън и отвътре,
напук на всички
правилности и праведности -
писани и неписани...,
че иде и ръченица! -
Дръж се!!! ;)))
:)))))))))))) |
Re: Жената на психолога
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 03.06.2005 @ 20:52:03
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/ | Макар да бе прочела цялата поредица правилни книги
написани от светилото
за човешката душа и
за човешките отношения.
Много хубаво.......защо някои неща ги няма по книгите............
Поздрави :))))))))) |
Re: Жената на психолога
от osi4kata на 04.06.2005 @ 06:34:59
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога хората избират най-лесния път. Защото им писва да вървят по другите.
Лека й пръст!
Хубаво е стихото. Тъжно и правдиво.
Цунк. |
Re: Жената на психолога
от Paisa (paisa@abv.bg) на 04.06.2005 @ 15:48:38
(Профил | Изпрати бележка) | Бих написал подзаглавие "... или как душеведът стана душевад". Идеята ти е ценна. Но не даваш рецепта как да намираме пътища един към друг, за да не става така. А иначе многознайковци - колкото щеш, мастити, титуловани и... безполезни.
Поздрави! |
Re: Жената на психолога
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 04.06.2005 @ 19:37:08
(Профил | Изпрати бележка) | Мамка му....
сори за емоционалното ми изригване.
Тъгата и безмислицата .... знае ли някой как се лекуват?
С ЛЮБОВ!
Сигурно това й е липсвало?!
copie, прекрасен тъжен стих
Но ти продължавай да се усмихваш, чу ли?
:-) |
Re: Жената на психолога
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 05.06.2005 @ 14:55:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Отдавна исках да ти напиша какво почувствах, когато го прочетох. Още в първия момент. Само че... изтрих всичко, което бях създала. Толкова безсмислено в един момент ми се стори. Излишен сарказъм, излишна ирония, излишно философстване.
За гредата в окото, и сламката; и още какви ли не глупости, че и нюанс на подигравателен хумор бях вкарала отгоре на всичкото. Изтрих всичко.
Думи... думи... думи...
Не, това твоето, не е стих. Не може да бъде стих!
Това са удари... удари... удари! Жестоки, гневни и безпомощни УДАРИ в пространството!
Аз, когато така се чувствам, съм разбивала стени или предмети с длани, с тяло, с каквото ми падне. Е, в повечето случаи те мен са разбивали...:)
Всъщност искам да ти кажа, че знам как се е чувствала тя. Не знам само дали някой си дава сметка колко безкрайно има нужда човек от ръка в подобен момент, и как не може да я потърси сам. Защото е такъв, какъвто е.
Искам да ти кажа още, че си написала нещо невероятно силно.
Мисля си още... дали някой някога би написал нещо такова за мен? Шантав въпрос, извинявай, просто ми хрумна. Само че... защо след това ги правим нещата обикновено?
Прощавай за въпросите, не са отправени към теб. Просто... сега чета за N - ти път съчинението ти, и отново чувствата ме заляха. Не знам дали “Браво” е удачно поздравление.
Дано съм успяла да ти кажа това, което исках. Изпращам ти целувки...
|
Re: Жената на психолога
от Ufff на 07.06.2005 @ 01:22:45
(Профил | Изпрати бележка) | | И тук ми бръкна в душицата. Как мразя правилните книги! И тези, натрапените! И тези,патетичните! И тези, изкелиферчените! Мисля че суицидът на дамата е бил от ответно висока категория!:) |
Re: Жената на психолога
от eola на 07.06.2005 @ 19:39:28
(Профил | Изпрати бележка) | Правилните книги. Дето да ги разтвориш не смееш, да не би да ги прегънеш неправилно.
Правилните. Дето да ги разрошиш не бива.
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 838
ХуЛитери: 3
Всичко: 841
Онлайн сега:
