автор: angar

Хвалеше се Даниела,
черна, грозна и дебела,
между своите познати,
че сме с нея непознати:
че за мене тя нехае,
че не иска да ме знае!

Моя скъпа Даниела!
Сам те чух, да го приказваш,
но с това какво доказваш?

Като тебе, Даниела,
черна, грозна и дебела,
грациозна като слона,
има девет милиона:
дето нито те ме знаят,
нито с нещо аз ги зная!

Стига ми, че ме познава
най-красивото момиче!

Като лудо се раздава,
като бясно ме обича!

А и аз го уважавам,
а и аз го обожавам
и за него денем-нощем -
да копнея не преставам!

Като тебе, Даниела,
черна, грозна и дебела,
грациозна като слона,
има девет милиона!