Посвещавам това стихотворение на моите спомени, които един ден случайно открих в очите на една малко детенце в трамвая...и си мисля че това е повече приказка за мен, отколкото поезия, моята приказка и всеки човек има празвото да вярва във своята вълшебна история.
Малки очи
Погледни към мен
и кажи ми, че вярваш
във моите звезди;
протягаш малка ръка;
виждаш човека във мен,
които винаги бяга;
погалваш моита душа
със твоите детски очи,
така невинни и светли
във тях пламък гори,
но човека пред теб
е по-дребен дори
от твоя мъничък свят
Забравен стоя,
взирайки се в небето;
отнесен летя
със твоите крила
Нима съм сляп,
объркани са душите
във този мрачен свят;
объркан съм аз
и търся утеха,
утолявам тихия глад
на свойта тъга
Имам нужда от теб,
подай ми ръка;
нека отново повярвам,
че светът е монета
Плаче детето във мен,
а ти се усмихваш;
твоя детски блян
е само поглед;
и дори в твоите очи
да изглеждам голям
в този откраднат момент
съм по-малък дори
от твоите детски мечти
Имам нужда да вярвам
във теб!