върху "Четири цикъла" на bogpan и to4ka
Прочитането на "Четири-те цикъла" води до един културен шок, до редица перцептивни въпроси и провокации за стила и съдържанието на написаното.
Най-общо творческата провокация ни докосва до опита да се наподоби стила на художествената комуникация от древногръцката литература през римската поетика та чак до наши дни. Естествено тази претенция поражда въпроси:
Какъв е смисълът от едно такова междукултурно препускане?
Дали това е упражнение по стил или е просто опит в търсенето на собствен такъв?
Каквито и да са мотивите за написването на произведението като цялост и отговорите на въпросите, компилацията заслужава сериозен прочит. При сблъсъка с нея възниква резонно и въпросът за препратката: Дали можем да я отречем или заклеймим в произведението?. А нима Умберто Еко, Емил-Мишел Чоран, Паскал Киняр или Мирча Картареску неумело или излишно кореспондират с филисофските текстове на античността и средновековието втъкани в тялото на художественото си произведение. Отговорът е еднозначен и имено това е най-ценното на "Четирите цикъла"- междукултурният диалог. Даже още повече, не трябва да се омаловажава опитът и попадението на авторите да превърнат препратката в произведение.
Описаната картина надхвърля рамките на времето, в нея ярко изтъква нишката на любовта като културен и естетически феномен.
В този смисъл искам да потвърдя уникалността на посланието, на идеята на компилацията, но за да се превърне написаното в завършено произведение на художественото слово следва още да се доработва върху изчистването на стила, ритъма на поетиката и философските внушения. В заключение искам да подчертая, че с отстраняването, с изглаждането на текстовете от слабости и недостатъци произведението, ще има не толкова регионално, колкото общочовешко и европейско звучене.
Книжката е предназначена за онзи кръг от търсещи читатели, непредубедени и неограничени от един-единствен актуален на мига стил и съм убеден, че богатството й е в многообразието.
Наложеното ограничение обаче за изискан стил не е бутафорна претенция. Тук предлагам търсенето по отношение на езика и синтаксиса да продължи по линията на паметта и културното наследство.
Предлаганият езиков експеримент може да се сравни и даже наподобява филологическите опити на Ницше, но тук философската подплата е значително по-слаба.
Творчеството е имено в това да разпознаваме езиковите форми, различният поглед, опитът и стремежът за издигане на любовтта в надвремева категория не само чрез писането, но и чрез четенето, а компилацията го притежава.
Успех на авторите!