автор: skullfile

welcome to my chaos...

Хаос

Аз…
искам, вярвам,
стигам, стискам;
право на глас…
мразя, обичам
достигам и падам
в човешкия мраз…
Аз…
пропадам и ставам,
обичам и страдам
достигам небето…
летя…
докосвам звездите,
погалвам лъчите,
повярвах в лъжите,
че имам криле…
и падам…
надолу,
устремено и гладко
под мен се разстила поле
махам с крака и ръце…
крещя, плача
мъча се, влача
след мене мойто небе
Аз…
чувам и виждам
множество хора;
викат те без умора:
"Вижте, той пада!"
напротив аз се въздигам
от горе надолу
Аз…
отново летя
поглеждам нагоре,
звездите броя…
със всяка поредна
изчезва една
Нима са далече?...
обърках се…
падам, изгубих ги вече…
мрак и мъгла,
сенки навсякъде
страх и лъжа
Аз…
изгубих мойта душа…
за пореден път се замислям
падам ли или летя…
загубих се в човешкия хаос,
където…
истината е грозна,
мъглата е светла
лъжата се следва от още една…
каква красота!
Обърках свойто съзнание…
гледам слепотата
на мойто страдание;
чудя се, мисля,
градя обвинение…
хипотеза на мойто твърдение:
възход или падение
Факт е, че падам
надолу
към вечния ад…
къде съм…
далече ли близко,
високо ли низко…
от чуждия свят
Аз…
летя или падам…
какво е значението,
когато пропадам
навън от моя си хаос…
там всичко е криво,
объркано и мъгливо,
свято и долно,
гордо и позорно…
но всичко е мое творение,
лично забвение…
Хаос…
Аз…
мъченик ли съм,
или съм бич;
атеист или вярващ;
човек ли съм бягащ
от моя си свят…
Подай ми ръка,
нека избягам от човешкия ад!