автор: PLACEBO

Сирената вие.
На този ден, откакто се помня, винаги в 12 ч. застивам със сведена глава.
На този ден, откакто се помня, винаги в 12 ч. буца засяда в гърлото ми.
Пред очите ми е Ботев, със знамето, българското, устремен към Свободата.
Стоим безмълвно с колегата ми пред отоврения прозорец.
Навремето играехме като деца на "Замръзванка".
Няма движение.
Само един гълъб лети на воля и каца на жицата отсреща.
Няма движение.
Само конят на застиналата циганска каручка вдига глава и пръхти.
Няма движение.
Само вятърът развява трите знамена пред входа на работата ми - нашето, европейското и фирменото.
Няма движение.
Само един черен лъскав мерцедес нарушава тишината на сирената, прелитайки по пътя.
Няма движение.
Българийо, за тебе те умряха….
Поклон!