автор: Izvor

... за децата-песни Пеперудни на Perdita

Мили Рожби,

Цвят
сред длани.
Как от сив глад
да ви храня?!
Нямам ласки
за крилца... -
Само
тази тишина.

Полетете!

Ще ви пея -
Прах и глад
дано развея.
Да блести във цветове
всяко мъничко крилце.
С нежен пламък да излее
мостче между световете.
Звездочело да изгрее,
с детство-Слънце да ни свети.

Да целуне ледове,
да не скършат брегове.
Да подпира огньове,
да не жънат градове.
И сърцето ни - балонче
над балконче от мечти,
със стрели на купидонче
весело да порази...

... Сребрен Усет, златна Мъдрост,
светложълта, ясна Мисъл
и оранжево за Дързост...
Кръв-червено след анемия,
дъжд-зелено за Хармония -
още люлка на Христовото
Път-Сърце, пробудно-розово...
Светлосиня Шир-простор,
тъмносин, проникващ Взор,
аметистово Спасение,
диамантено Рождение... -

Всички багри в стяг-перце
на една стрела-крилце!

Знам, дойдохте на света
с Любовта и Мъдростта.
Нямам Вяра да ви уча...,
но Надежда да сполуча -
броня-Сила да покрие
полета ви.
Да не вият,
огладнели за дъха ви
демони безцветно-мъртви,
между зъби черно-бели
хищно-сив език разлели...

С Дух влетете под зъбúте
вдън-земи, за вас открити!
Знáйте ги!... и ще ви служат,
като свитъци послушни:

- Черно-бяло ще поемем,
изтощени от летене -
В оконтурен щрих-рефрен,
Рай и Ад да поберем!
С хладна кръв през утеснение,
мигом да ковем решения
... до подемен вятър-химн :)
Скоро в цвят ще полетим!

- Пред очите ни безцветна,
зее всяка чиста шир.
В плът и кръв за да я видим,
нека я отдалечим!
Да я зърнем от статива,
врязан в идното море
... и ще грейне по-красива
и от древното небе!

- Сивото не е убиец,
мъртва смес от цветове,
а частица от Живота -
тътнеща метаморфоза...
Гарата разпределителна -
гмеж безвидно-разточителна
от машини и вагони,
из която в час изскачат
милиони композиции -
колоритни революции...
Само погледни гранита!
Виж зад мъртвата фасада
филигранната пулсация
на искрящи минерали...
Или - вълчия кожух:
В неутрално-жадна скука
бликва есенна ръжда,
лятото - кафява ситост,
зиме - белва се снега...
Бърка Ведата в котлето
сива, гъгнеща отвара,
дето в жили ще разгрее
шарка - пролетна омáра...
Помните ли, Пеперудки,
на пашкула сивотата -
миг преди да се събуди
в багрен полъх Красотата?...

Мили Рожби
светокрили,
през Живота полетете!...

И в полите му открили
гладни сенки занемели -
смъртно свити цветове,

Не плашете се!
Кацнéте!
С трепета си ги стоплéте!

Спящи сокове да сетят
от крилцата бял прашец
и под сянка да засвети
в коренче запял живéц...

Туй що клЮчи -
то отключва!
Време вехне и цъфти...
... А крилцето ни пошушва,
в песни Багри да живúм!

............................

Вий, Приятели,

Четете Пеперудените Рожби!
От Дъгата им вземете
ВИС...

и пламъче тревожно :)))