Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 385
ХуЛитери: 3
Всичко: 388

Онлайн сега:
:: marathon
:: steelsoul
:: vlakant

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧервената тапчица (антиприказка)
раздел: Хумор и сатира
автор: Marta

Имало едно такова момиченце. Не го бъркайте с Червената шапчица или Пепеляшка. То се казвало Червената тапчица. Всеки ден обувало на малките си стъпала две червени обувчици като балетни пантофки и съвсем нарочно се изгубвало в близката гора. Не само се изгубвало, а и изтървавало едната си обувчица до някой храст или под някое дърво.
Било направо прословуто с навика си да се губи и да си ръси тапчиците в дебрите на леса. Разни вълци винаги се навъртали наоколо и все се намирал някой достатъчно глупав и неосведомен, който да намери въпросната заложена обувчица. Момиченцето плачело в непосредствена близост и вълкът, дори да нямал добре развито обоняние, за да го открие по миризмата, скоро се ориентирал по хленченето му - много нежно и сърцераздирателно между другото. Появявал се между дърветата с тапчицата в ръце и тогава се почвала една...
- Ох! - възкликвала Червената тапчица, като същевременно избърсвала сълзите от прелестното си личице.- Това е моята пантофка, загубих я и направо не знаех какво да правя, как да се прибера у дома. Мама много щеше да ми се кара. Какъв мил, какъв невероятен вълк си ти и добър следотърсач, да не си някой индиански вълк? Как само съм ти благодарна, че намери тапчицата ми. Я сега ми я сложи - и протягала дългото си краче с малко ходило като същевременно гледала невинно вълка в очите. От което той се разтрепервал, непохватно се опитвал да надене обувчицата и, с което предизвиквал ясния и бистър смях, който пък съвсем го карал да изгуби ума и дума. Още повече, че след като се преборел и вържел как да е пантофката на деликатния глезен, момиченцето го целувало нежно и му прошепвало. - Сега може да ме закараш у нас, а по пътя да се отбием в някой ресторант, че много изгладнях от тези сълзи.
Вълкът прибягвал до най-близкия банков автомат, защото нямал в джоба си повече от 5 лева, а се надявал вече на нещо повече от една вечеря и се сещал за едно крайпътно заведение - мотел "Трите мечки". Изтеглял наличните от сметката си, извиквал такси и двамата с Тапчицата се отправяли към въпросното заведение. По пътя момиченцето бъбрело оживено, а вълкът нищо не чувал, защото в главата му била паднала една розова мъгла, из която се носели, крачета, очи, коси и разни други картини, които не са много за пред детска аудитория. В ресторанта на мотела Тапчицата си поръчвала разни глезотийки - омари, калмари, стриди и задължително една бутилка френско шампанско реколта 1984 година, защото нямали по-старо и скъпо, а вълкът гледал всичко това с добродушна и глупава усмивка и само се питал дали Тапчицата ще бъде благоразположена към него повече след като изпие бутилката, защото той не можел и хапка да сложи в уста от вълнение. А момиченцето показвало завиден апетит, несъвместим с крехката му външност като успявало не само да опустошава блюдата, но и през цялото време говорело:
-Не съм срещала по-мил вълк. А и с толкова фин вкус. И не знам, дали са ти казвали, но имаш прекрасни очи. А как само ти отива сивеещата козина, това е направо сребърен кожух, много ти ходи. И никак не е проскубан. Сигурно всеки ден някоя вълчица го сресва със златен гребен - така блести. Голям късмет извадих, че те срещнах, инак кой щеше да ми намери обувчицата. Зъбите ти истински ли са? Страхотни са, направо приличат на тези на Антонио Бандерас и усмивката ти е просто ослепителна...И така нататък. Каканижела сладко Тапчицата, а вълкът все повече се отпускал и си мислел едни неприлични работи. Не ви е работа. Когато оркестърът в ресторанта засвирил, момиченцето се оживило още повече, очичките му мятали искри, то протягало ръчица и хващало голямата лапа на вълка - Заведи ме на дансинга, да потанцуваме, много я обичам тази песен. Вълкът кимвал, като в сън се оставял да бъде отведен на квадратчето, отредено за танцова площадка, притиснат плътно в малките й, неочаквано силни ръце и въртян във всички посоки. Съвсем му се завивал свят, а и ръцете на момиченцето се оказали твърде непослушни. Не заставали на едно място, само шарели насам - натам по него. Което пък...айде да не ви казвам. Ама съвсем вече се бил отдал на едни цветни фантазии вълкът. И след танца вече тъкмо бил готов да попита дали има нещо против Тапчицата, да си вземат стая в мотела, за да починат след този уморителен и пълен с такива преживявания ден, момиченцето прошепвало на ухото му, че трябва да посети едно място. И се изгубвало в посока WC.
A вълкът сядал на масата и почвал да чака. И чакал, чакал, чакал. Докато загасели светлините в ресторанта и идвал, не не, Тапчицата, идвал един вкиснат келнер, който носел сметката и новината, че затварят. И когато съкрушения вълк бръквал в джоба си за портфейла, установявал, че него го няма. Ама съвсем безследно бил изчезнал. И смазан и разбит вече отвсякъде, откопчавал златния ланец от ръката си и питал келнера може ли да плати сметката с него. Получавал едно сърдито изсумтяно "Да, но да не се повтаря, нямаме такава практика, това е компромис и бъди благодарен, че не викам биячите.", с подвита опашка се затътрял към гората като си обещавал никога, никога вече да не намира разни обущета, пък и да намира, да ги хвърля в близкия поток. И никакви момиченца с невинни очи да не води по заведения. Вълчицата у дома може да вие и да го захапва отвреме-навреме, но поне не го обира до шушка, все му оставя едни пет лева на седмица за бира.


Публикувано от BlackCat на 02.06.2005 @ 09:31:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 20:23:50 часа

добави твой текст
"Червената тапчица (антиприказка)" | Вход | 10 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Червената тапчица (антиприказка)
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 02.06.2005 @ 09:47:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Вълчови фантазии и реалности ... "Не е луд който яде баницата ..." Верно си е антиприказка ;*)))


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 09:48:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
амиии, няма само да ги слагам в този подраздел, време е да си заслужат ;)
Анти

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.06.2005 @ 09:48:40
(Профил | Изпрати бележка)
Тъкмо ми стана мъчно за горкия, измамен и ограбен вълк, когато стигнах до последното изречение. Щом си има вълчица вкъщи и хойка наляво-надясно по разни Тапчици, така му се пада :)

Поздрав, Марта, много весело!


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 09:49:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
естествено, че си има вълчица :)
ама пак ми е мъчно :)

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от sradev (sradev@о2.pl) на 02.06.2005 @ 10:00:33
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
голяма сладурана!
Но както казваше С. Моъм "Сега тя тежи 21 камъка"


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 10:04:32
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
;)
Имах и резервен вариант -
Червената папчица - тя пък е една очилата, строга госпожица, стиснала уверено под мишница една червена папка, безстрашно обикаля из горите, за да записва всеки вълк на пътя си в нея. Като изчезващ вид. И естествено вълците бягат от нея като чума - че кой иска да е сложен под номер в накакъв такъв списък. М?

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от sradev (sradev@о2.pl) на 02.06.2005 @ 10:23:00
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
по-точно:
"Последният мохикан" никой не иска да бъде.

но превеждан ли е на български разказа на Моъм "Обяда"?

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от copie на 02.06.2005 @ 11:03:54
(Профил | Изпрати бележка)
Този за литературната дама, която почти нищо не хапва, гадината? И накрая - само една от ония големи сочни (извънсезонни) праскови с цената на златото?

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от sradev (sradev@о2.pl) на 02.06.2005 @ 15:54:39
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
да, превеждана ли е?
когато се учих английски четох разказа горе-долу 2 часа и преживях напълно 2-часовото напрежение "Ще ми стигнат ли парите"

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от lale (desislav4e@gmail.com) на 02.06.2005 @ 10:26:20
(Профил | Изпрати бележка) http://desssy.hit.bg
:) ами, напиши още една :) тази е много свежа

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 11:54:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
едва ли, благодаря :)

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 02.06.2005 @ 10:58:05
(Профил | Изпрати бележка)
приказкатра ти е съвсем истинска и някой може и да се познае в нея. Поздравления, Марта! Дано не съм тапчица! ))))


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 11:34:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
чувала съм за такива Тапчици, но не познавам, май само една на времето, но тя пропадна и се изгуби

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от copie на 02.06.2005 @ 11:08:03
(Профил | Изпрати бележка)
И аз мисля, че няма кво да го жалим!


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 11:35:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Какво е това безсърдечие, ами тя Тапчицата си е жив ловец в тази приказка ;)))

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от copie на 02.06.2005 @ 12:44:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ееее, ми тя си е ловец, ама дали ще си нейна жертва е въпрос на избор!
Но... вълкът козината си мени - нрава не! :))))

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от pin4e на 02.06.2005 @ 11:37:19
(Профил | Изпрати бележка)
отапчих се цялата Ут смях.
ама малко жал към вълкове нямаш ли?:))


ах ти!*


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 11:40:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
колкото искаш ))

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от pin4e на 02.06.2005 @ 12:03:09
(Профил | Изпрати бележка)
върнаФ сЪ, чИ забрайФ да Тъ гласувЪм:))

цункам тА пУ тапкити*


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 02.06.2005 @ 12:08:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Нямам тапки
и чорапки -
дет са шапки
за ограбки ;))) - туй че рече чорапи за лица, дето си ги нахлузват при обир ;)

цун

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Izvor (WMRSG@web.de) на 03.06.2005 @ 02:34:45
(Профил | Изпрати бележка)
Леле-леле!
Какви времена?!
Припнаф са към обичния ми
литературен герой Кумчо Вълчо,
да го предупредя:

- Atention, Глупчо!

От момите наши нема
влъци други - по-големи ;)))

:))))))


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 03.06.2005 @ 05:18:39
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
вълчи времена, вълчи нрави, е все пак не са всите мОми таквиз ;)

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Izvor (WMRSG@web.de) на 04.06.2005 @ 06:09:26
(Профил | Изпрати бележка)
Слава Богу, че не са! -
Нежност да спаси света :))))))

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от libra на 05.06.2005 @ 11:49:23
(Профил | Изпрати бележка)
"никога вече да не намира разни обущета" )))))

кога си я публикувала и защо аз съм пропуснала тази мъдра поучителна приказка, ааааааа напоследък нещо съм се разсеяла )

мартензия, жестока приказка си разказала, да ! ))


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 07.06.2005 @ 11:28:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ами, има и по- по- приказки ;)
Либра - поздрави)

]


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Ufff на 18.06.2005 @ 04:19:37
(Профил | Изпрати бележка)
Първената лапчица не може да се обърка с пепепяшките и червенеещите се шапчици . Лапчицата си е Тапчица и толкоз! По-червеничко от туй - здраве му кажи!:) Героините с добър апеТИТ, морскодаровеТИТ и шампанскопитиеТИТ са ми симпатични повече от тези с диетоТИТ, обаче клептоманският елемент е малко нещо смущаващ. :)))) Ама щом компенсира с невинни очи...:)))))А бе, и бирата-кво, лошо ли е?!
:))))))))))))))


Re: Червената тапчица (антиприказка)
от Marta (marta@all.bg) на 19.06.2005 @ 22:55:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
HAHAHA - lap4ica, taman tyj, kak se ne setih, tuh
ami, kak 6te e lo6o?
;))

]