автор: 6arka

автори на приказката:
mese4inka vitoroga & slyn4o nebesen

-Вижте, бяло облаче кацна на комина...

Видя ли го? Нощес дойде при мен. Гледаше тъжно, беше провесило чипото си носле и разказваше:
- Знаеш ли месечинке, аз обичам цветята. Приятели са ми и за това винаги минавам над тях, спирам се да ги погледам и ги гаделичкам леко. Те се накланят под полъха и весело ми се усмихват. Да, приятели сме и често играеме заедно. Но днес... Днес сред цветната поляна, видях (тук облачето избърса нослето си и пропелтечи) видях едно ново цвете. Приличаше по нещо на останалите - стъблото му бе гордо изправено и листенцата му нежно потреперваха. Като го видях ми заприлича на мен - бяло и пухкаво. Ти виждало ли си такова цвете? Глухарче го наричат.
Веднага го обикнах, изглеждаше по-красиво и по-нежно от всички цветя, които съм зървало по пътят си. И знаеш ли какво? Мисля, че и то ме хареса... Да. Усмихваше ми се широко и се беше вторачило в мен. Толкова много се зарадвах, че имам ново приятелче, че цялото потреперих. Реших да погаля и него, но така се вълнувах, така се вълнувах, че нежният полъх се превърна във вятър и то... и то... се пръсна на множество парченца и ... отлетя.
Не можах дори да го прегърна... исках да мога да му се радвам винаги...
Къде да го търся сега?
-Глухарчето ли?- попита разсеяно месечината- което стоеше и се смееше от страни? Вятърко го издуха на всички посоки. Сега там на поляната остана да стърчи само дръжката му, а семенцата си намериха нов дом в облачната шир. Така до година в небето, ще има цяла градина с жълтурчета, сякаш това са усмивките и отблясъците на слънчо...
В тази ливадата ще се къпят пеперудите, които могат да стигат до тези височини, другите ще изгарят по пътя си към нея....