автор: batteria

Нямам коляно, скъпа
остана в дланите ти,
на върха на езика ти е сухо
като сиво ухапване по пъпа
и резка от зъб по глезен.
Нямам чело, скъпа
остана в нозете ти
в скута се изгуби
провря се в ухото ти
и във въздуха
на дробовете ти
в алвеолите на твоето отдаване.
Нямам тяло вече, скъпа
и плътта ти, тръпне
нагоре по мен
като по кора на високо дърво
и се оплита в корените му,
обърнати обратно.
Пищи скорецът, скъпа
в оглушалото небе,
и това, което е останало от мозъка ми
което ми остави,
когато те няма.