автор: jeck

Случва се понякога човек да не вижда никаква светлинка напред, безпросветно и безнадеждно му е, но не е лошо в такива моменти да се запита дали не е тръгнал с много голяма кошница идеали и илюзии...
Може би не трябва да бърза, да скача в друга посока или да се отчайва съвсем, а да поживее още - както и доколкото може - може би ще му се поотворят очите за реалностите, може би ще научи още нещо за света наоколо и да се появи светлинка пред него.
С всички тези приказки, доколкото усещате, се опитвам да споделя по различни начини своя опит при стремежа ми да опозная нови и нови страни от живота и че точно този стремеж ме е измъквал от депресии, не ме е оставял на дъното на отчаянието.
Защото когато си в депресивно състояние, е много важен погледът към себе си - дали считаш, че си просто на дъното и вече няма нищо друго в живота, или виждаш още нещо ценно - макар и зрънце, макар и мъждукаща светлинка - но все пак - НАДЕЖДА.
В моя случай - надеждата, че има още нещо да науча от и за света наоколо, от и за хората наоколо, че светът продължава и зад моя хоризонт, интересът ми към хората...
На всеки, който се измъчва в такава безизходица, в такъв капан, бих казал:
"Да, при теб има проблем... Само това ще кажем: При теб има проблем. Няма да кажем: "Предизвикал си проблем. " или: "Виновен си. "
Нито пък ще кажем: "Хората не правят такива гафове. ", "Виж еди кой-си или еди оня- си. " или : "Еди кой-си на твое място нямаше да направи така. " или "Щеше да направи еди-какво си. "
Не - единственото, което ще кажем е: "При теб има проблем. "
Също можем да добавим: " В живота ИМА проблеми. Животът е такова нещо - с проблеми - пълно е с проблеми...Ще имаш и други проблеми - може би по-сериозни... така че…, междувременно - приготвяй се и за тях…
Ще трябва да се върнеш към периода, който те мъчи и към който не ти се връща и го чувстваш като едно бяло петно в главата си, защото те е страх от него, страх те е да си помислиш за него...
Ще трябва да го възстановиш парченце по парченце за да го доизживееш, да го преживееш, да го доизстрадаш. Не си го доизживял и доизстрадал този проблем - затова все още те е страх от него и той ти е задръстил психиката...
Така, като го преживяваш, доизживяваш, ще дойде време, когато ще го надраснеш, ще го включиш в живота си този период от време, животът ти ще се разшири отвъд него, ще го надхвърли, той ще остане просто част от живота ти, ЕДИН от проблемите, с които си имал работа, ЕДИН от проблемите, случили се през живота ти...
Сега той е погълнал целия ти живот, заел го е, заседнал е като канара отгоре му и отпреде му и ти мислиш, че цял живот ще те затиска така... Голям проблем...
Съсредоточи се към това време, към този период от живота ти, извикай го в паметта си час по час, ден по ден, за да го доизживееш, да го доизстрадаш...
Само ако отдадеш дължимото на чувствата свързани с него, само когато ги изживееш, те ще те оставят на мира.
Ако мислиш, че ще успееш да ги заровиш и загърбиш - се лъжеш -този проблем те мъчи точно защото има НЕИЗЖИВЕНИ чувства в теб, свързани с него... Неизживените чувства ще те дърпат отново и отново там, при онова време и никога няма да заживееш в настоящето.
Знам, че не ти се връща там, не ти се иска да признаеш какво е станало, защото се чувстваш страшно виновен за този период от време... Но... трябва да го извикаш от паметта си и то ако можеш до най-малката подробност. С описването му на лист - малко-помалко. Споделянето му пред някого много помага… Само така - като разделиш канарата на парченца, като изживяваш този проблем парче по парче, детайл след детайл, ще ги изхвърлиш едно по едно зад себе си и ще продължиш - ще го надживееш този проблем. Доста работа ще имаш... Трудна работа. Труден проблем...
Животът си е един голям проблем, пък този твоя ще го помниш цял живот и след като го израстеш. Ще остане един от островите-проблеми в езерото на живота ти.
Сега той ти се струва цял материк - неизбродим, необхватен, но помни ми думата - животът ти ще го обгръща лека-полека отвсякъде, животът ти ще става все по-всеобхватен и по-богат от този проблем и той ще остане просто островче в езерото на живота ти - така, както концентричните кръгове на вълните обхващат все по-широко и по-широко камъка, хвърлен в езерото...
Ще имаш и други проблеми нататък. И с тях ще се бориш и постоянно разширяващите се твои представи за живота ще обхващат и обгръщат и тези проблеми и те ще остават малки островчета в морето на живота ти за да си казваш по- късно: "И на това островче съм бил, и на онова; и това съм преживял, и онова...
Знам, че е трудно да почувстваш бъдеще, че не можеш да си представиш, че нещо ще се случи повече в живота ти, но помисли - има години напред - даже чисто количествено, математически да си ги представиш - толкова години има пред теб - как може да не се случи нещо, нещо да не се промени - след 10 години да речем...
Няма да е същото в никакъв случай, нали... Все нещо ще бъде променено, нали?
Не може дотогава да не си научил много нови неща ... "