автор: jel

Едно дете обичаше музиката. Обичаше да я слуша и цяло се потапяше в нея.
То я търсеше навсякъде. В парка то слушаше птичките,на улицата-клаксоните и ръмжащите коли,слушаше я и в къщи -на музикални аудио дискове,но най-много обичаше да слуша музиката на концерти.
И ето-в техният град пристигна световно известен цигулар.
Каква радост беше за него. Хората като пълноводна река се разляха в залата
На един от задните редове беше и той. Седеше и очакваше началото.
И то дойде. Блеснаха прожекторите и потопиха сцената в светлини
Гръмна оркестърът после утихна и тогава засвири знаменитият цигулар
свиреше много добре но нещо липсваше на музиката -някои тонове звучаха фалшиво.
"Не може да бъде! " -прошепна момчето.
"Това е знаменитият цигулар - защо свири фалшиво?"
Тогава някой прошепна в тъмното.
-Не е виновен Цигуларят , Той свири чудесно. Просто няма акустика в залата
иди напред!
-Но аз имам място? Там са правостоящи.
- По-добре прав но близо до Истинската музика отколкото удобно седнал на своето място но далеч от нея. Прошепна непознатият.
- Добре! - каза радостно момчето освободи своето място и започна да си пробива път през правостоящите към музиката.
И чудо - колкото повече приближаваше сцената толкова по-красива ,по-цветна,по- дълбока ставаше музиката.
Момчето се потапяше в нея а прожекторите осветяваха лицето на Музиканта
толкова красиво бе то, и толкова извисено.
Детето за пръв път слушаше най-истинската музика. То видя Лицето на Музиканта защото бе близо до Него.