автор: ANG

(силно съкратен вариант на втората ми книга за гладуването)

Тук имам за основна цел да ви запозная с 10 битуващи митологеми и моето различно мнение по въпроса.
Имам много неща за споделяне от огромния си опит върху чистото гладуване. Ще става дума само и единствено за гладуване на вода, въздух и слънце. Условно го нарекох чисто, за да го разгранича от “гладуването” със сокове, плодове, дини, череши… Също така, за да го отлича и от бедстващия глад, представляващ постоянно недохранване.
Гладуването е най-естественото човешко състояние между две хранения. Това е едно от базисните ми твърдения. Гладувам системно и периодично през последните 30 години. Правил съм общо около 2000 гладуващи дни. През последните години пролетните ми гладувания бяха с продължителност 60-63 дни, а есенните – от 35 до 42 дни. Същата система спазва в последните 20 години жената, която споделя живота ми - Диана. За своя период тя има близо 1000 гладувани дни. Нейните пролетни гладувания обикновено надхвърлят 40 дни.

1. Гладуването е средство за премахване на излишните килограми (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е СРЕДСТВО ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЯЛО-УМ-ДУХ
Един добре мотивиран човек чете книжки, разговаря с провеждали гладуване хора и в един момент се решава и той да го направи. Радва се, че е стопил бързо и лесно пет-шест “наднормени” килограма. Месец-два по-късно следва разочарованието – мазнините са се върнали на местата си. Кой е виновен? “Естествено - гладуването само на вода е несъвършен метод”, мисли си той.
Всъщност вината е в гладуващия, който е върнал предишните си привички. Гладуването може трайно да премахне “излишните” мазнини само след радикална цялостна промяна на личността, включваща мисленето, храненето, дишането и още редица фактори. Обаче едва ли си заслужава толкова ефикасно средство да се използва основно или единствено с цел сваляне на килограми (дори и след осъществена качествена личностна промяна). Прилагането на чистото гладуване има много по-дълбок смисъл.

2. Гладуването не е за всеки – или го можеш, или не го можеш (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВСЕКИ. ТИ СЪЩО ГО МОЖЕШ
Няма “богоизбрани”. Защо Бог трябва да дава привилегии на едни хора, а други да ги лишава от Неговите благинки? Това просто не е в негов интерес. Не е и в твой интерес да си вярваш, че не можеш. Чувам мнозина да се оплакват, че са опитвали, но не са успели. “Обичам да си хапвам, гладуването не е за мен”. Само до преди две години си мислех, че гладуването не е за всеки, или го можеш по рождение, или не го можеш и никога не го усвояваш. Днес обаче не мисля така. Сигурно сте чели или слушали, че храненето и спазването на диети е в зависимост от различните кръвни групи. Моята кръв е от нулевата група. Ако бях повярвал на едно такова писание, никога нямаше да гладувам. Нещо повече, месото задължително трябваше да присъства всеки ден на софрата ми…
Наистина всеки, който реши че може, го прави.
Нещата около гладуването изглеждат прости – от определен момент спираш да се храниш и това е всичко. Необходима е обаче стабилна предварителна психологична подготовка. Казваш, че вече си мотивиран за да започнеш. Ако не си спрял поне от месец напред цигарите, консумирането на месо, “твърдия” алкохол, кафето, чая, то ще си създадеш трудности и критични ситуации, които може да те де-мотивират за следващо гладуване. Ако все пак го проведеш без отказване от тези удоволствия от месец напред, също е добре и е възможно да гладуваш. В условията на “шокова терапия” ползата ще бъде по-голяма. Тъй като няма да ти се размине преминаването на млечно-растителна храна, препоръчвам да го направиш преди началото на системните гладувания. Решиш ли се на този ход отрано, наистина си започнал качествените промени в мисленето си.
Във въпросния едномесечен буферен период препоръчвам да се усвои позитивното мислене и медитацията. Това са два високоефективни инструмента. Позитивизмът трябва да стане част от съзнанието, да се превърне в естествен начин на общуване със Себе Си и с хората. Иначе казано, трябва да се отвориш, да светиш, да излъчваш добрина и Любов. В подходящ за теб курс или колеж ще намериш своя Учител – без него е трудно да усвоиш качествено медитацията. Ако изпитваш съпротива към медитацията можеш да я заместиш с молитва. Молитвата също е средство за лично общение с Бога. Смисълът на молитвата е подобен на този на медитацията – обуздаване на агресивните мисли и чувства.
Всеки или почти всеки, който иска, може да практикува гладуването. Какво все пак би следвало да кажа на болните, на които е противопоказно да гладуват? Нищо не бих им казал. Болестите са приоритет на лекарите - те са ги измислили, те вероятно има какво да им кажат по въпроса. Аз не само нямам опит – никога не съм боледувал, нещо повече, за мен понятието болест не съществува.

3. Гладуването изисква болнична обстановка и лекарско наблюдение (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО ИЗИСКВА МОТИВАЦИЯ, ВОЛЯ И ВЯРА В СЕБЕ СИ
Какво е мнението на специалистите: Шелтън препоръчва лекарски контрол. Самият той е имал частна клиника, в която е лекувал чрез продължително гладуване. Пол Брег, физиотерапевт с разрешение за практикуване в Калифорния, се е чувствал сам лекар на себе си. Продължителното гладуване на болен човек обаче настоявал да се провежда под наблюдението на специалист (не казва лекар, а специалист). Малахов сам контролира своите гладувания. Същевременно дава информация, че в Русия се провежда “класическо” 20-30 дневно гладуване - в държавни болници под лекарски контрол. Ю. Николаев: “Цялото свободно от сън, процедури и разходки време болните трябва да запълват с трудо-терапия, четене, настолни игри” (разбирай в болнични условия). А. де Вриз: И за двата вида пациента, активния и останалия на легло, гладуването е полезно, но вторият вероятно ще оздравее по-бързо и по-леко ще понесе гладуването. Въпросът тук не е какво е необходимо, а какво се препоръчва”.
Моето мнение е, че ако си лекар и търсиш Пациенти, препоръчваш гладуване в болнична обстановка. Ако намираш достатъчно сили в себе си и се чувстваш Човек сред пациентите, не търсиш лекар. Въпросът тук не е какво се препоръчва, а от какво чувстваш необходимост.
Въобще препоръчвам пълноценно и ефективно общуване с хората, работа, пътуване, секс. Това правя аз, дори по време на 50-60 дневно гладуване. Изнасям лекции пред студенти или ги изпитвам. Пътувам на стотици километри с влак или шофирам. Пиша книги, защитавам дисертации, издавам стихосбирки и учебници. Дори деца правя, отглеждам ги, възпитавам ги…
На начинаещите предлагам да се подготвят психически за 7-10 дневно първо гладуване. тоест прекратяването да стане след изтърпяване на първата голяма ацидозна криза...

(продължава)