автор: Aleko

Един изгубен ден, или пък час,
една изпусната минута, може би,
нима е нищо туй за нас,
за нашите изгубени мечти?

Нима да купиш можеш ти минута,
или пък кратък миг дори?
Колко време ще си купиш ти сега
на света със всичките пари?

Имам нужда аз от теб - сега
и във всеки следващ ден,
с мисълта си твойта да следя
и да те имам винаги до мен!

Имам нужда аз от теб - сега
и всичко твое ми е нужно,
с върха на пръстите си да следя
извивките на тялото ти нежно.

С езиче нежно да допра
на гръдта зърното твърдо аз
и с устните - бедрата тръпни
да докосвам в нощния екстаз!

март 1995г.