автор: eredia74

Преваля месец май. Въздухът е топъл и свеж, а денят е вече преминал и слънцето клони към залез. Разхождам се с Лили по поляна с много трева и се наслаждавам от усещането от свежата пръст, която поема безшумно стъпките ми. В ляво от мен, върху стръкче зелена и тънка тревичка е кацнала ярко-жълта пеперуда, с назъбени краища на крилете и странни удължения на задните крилца, подобни на мъничка опашка на лястовица. Докоснах Лили и посочих пъстрото насекомо:
- Виж.
Лили се наведе над нея, а после наколеничи, подпирайки се на ръце и приседна, превивайки нозе до себе си. Гърбът и гъвкаво се изви и тя доближи съвсем близо лице до пеперудата. Усетило движение до себе си, насекомото разрвори нервно криле, но не отлетя. Лили се отдръпна внимателно, без да откъсва очи от жълтото пред себе си и каза тихо:
- Ще отлети.
- Няма. Слънцето не я огрява и телесната й температура е недостатъча за да е активна. Казва се "Лястовича опашка". Другото и име е "Син полумесец", заради двете сини петънца на нея.
Спрях да говоря. С логическите ми обяснения осквернявах мига, наречен само за сетивата. Разумът бе досаден натрапник. Лили отново се доближи до пеперудата, която разтвори отривисто криле, подобни на ветрило и ги заразмахва бавно. Вече не се боеше от момичето, а кокетираше с красотата си. Гледах притихнал към тях. Едната изглеждаше като живо жълто цвете, което се отваря и затваря хипнотично, а другата беше красива фея, извила се като дъга, с блестяща кестенява коса, оцветена от залеза в червено и златно.

Погледна към мен:
- Искам да я нарисувам.
Отвори внимателно дамската си раница и извади от там малък тефтер и молив. Седнах на тревата, без да откъсвам поглед от нея. Очертаваше внимателно на листа контурите, но сивото на молива не бе достатъчно. Дори една фея не можеше да нарисува с него живото цвете. А аз исках да нарисувам феята, рубинената жар по края на косата и, малкото нежно носле, очите, устните,
но също не можех. Никой не можеше, защото платното и боите са мъртви и студени, а тя бе направена от топлина и огън.

Лили спря безпомощна. Също разбра, че не е възможно да се нарисува жълтата магия в тревата. Прибра внимателно молива и тефтера в раницата си и стана плавно, с гъвкавостта на жена, която до вчера е била дете.
- Да си ходим.
Кимнах и се изправих безшумен, а после тръгнах след нея.Яркото цвете в тревата остана само и застина, прибрало криле, както се притваря книга. Стигнало до хоризонта слънцето червенееше и всичко наоколо искреше нереално, подобно на истиваща жарава.

В. Търново 2002