автор: sincerityg

Тези дни ми се случиха неща, които ме накараха да се замисля какъв трябва да е живота на човек на моята възраст. Направих и малко проучване сред приятели и познати, какви се били те на 23 години...
Тези дни ми се случиха неща, които ме накараха да се замисля какъв трябва да е живота на човек на моята възраст. Направих и малко проучване сред приятели и познати, какви се били те на 23 години. Оказа се, че болшинството са се забавлявали и хабер си нямали или поне не са се замисляли над подобни сложни теми. Въпреки различието във времето и начина на живот тогава и сега, наборите следвали едни правила, собствените или родителските (пълни глупости!) и си живеели живота. Сега като ги попиташ за онези дни, всички ти се усмихват загадъчно.
Другата част от хората завършили училище, влезли в университета, влюбили се и на 23 вече имали поне едно дете. Сега като ги попиташ за онези дни, повечето се хващат за главата.
Днешното поколение е разделено на повече лагери. На едните не им пука особено какво се случва с живота им. Стига да имат кинти за кафенце, цигарки, ... .
Други карат скъпи коли, обличат се само в маркови дрешки, дефилират по столичните заведения (за да ги видят всички, естествено), учат в частни университети (само за там им стига дипломата с общ успех - 3.00) и когато станат висшисти се настаняват удобно, в отдавна подготвен за тях, кабинет. А по - умничките от тях поемат семейния бизнес.
Трети бъхтат яко - учат (обикновено по две висши), работят като сервитьори, продавачи, хамали, за да си плащат квартирата, храната, по някоя и друга дрешка, а и ако случайно нещо остане да имат с какви пари да излязат в петък вечер.
Какво се случва по света? Например, американците - на 23 всички са в колеж. Малка част от тях работят, другите разчитат на спестяванията на мама и тати или на стипендия. Като завършат се явяват на две - три интервюта и започват работа по специалността си, а не се задоволяват с каквото и да е. Животът им е ясен - ще изплащат къща, ще създадат семейство, ще си купят куче и всяка година на Деня на благодарността ще се събират и ще благодарят на Господ.
Каква съм аз, на 23? Работя, за да не бездействам, за да се усъвършенствам, за да разбера какво умея, за да съм независима, за самочувствие. Уча. Две висши, защото едното не ми е достатъчно. Не поддържам сериозни връзки, за да не допусна грешката на онези от преди. Но през цялото време не спирам да се забавлявам, иначе едва ли ще мога да издържа на цялото това напрежение. Просто съм такъв човек. Виждам бъдещето си по един начин, но никога не знам какво ще ми се случи. Май прекалено много го мисля. На тази възраст човек трябва и да гради бъдещето, но главно да се забавлява и да върши неща, които за напред не ще може да прави, защото никога повече няма да е на 23.