автор: mastilo

толкова много сънища на рафта -
хранилище за кабинетната ми лудост,
докато враговете ми се разхождат свободни,
обкрачвам квадрата в зелено -
килимът протрит е под тишината,
разрошени стъпки по нощна алея,
гърбът ми опира в ръба на дъгата,
завъртам очите обратно и сядам -
пясъкът пари в студеното кралство,
айсберг суетен от древна пустиня,
дело човешко са тези парчета,
миражът приспивно танцува на север,
без лешояди - заспивам
---
вятърът вие и запраща името ми
в рифовете горе на луната -
пелтечи, не знае как да ме каже,
чакалите пеят, небето не пада,
суфлира, пропада и ляга полека
разпъва безкрайна палатка -
над долината по острата плът
раздира си нощната роба,
червен аргумент сълзи и ме буди,
вали на зърна амбиция слънчева -
звездата ядосана пише финалното,
близва ми рамото и пада зад мене,
добавя забравен цвят на дъгата
и тръгвам с обувки в ръцете на някъде.