Ръка от мрака черен се протяга
И хваща човека до мен
Хватката жестоко се затяга
И човека издъхва уморен
Тази ръка не е случайна
Тя е плод на нашите злини
Които през ноща омайна
Вършехме отчуждени и сами
Това е нашето наказание
Ръката се заражда от нашата злоба
Не, не чакайте признание
За злините по късна доба
Единственото признание
Което заслужаваме сега
Е в мрака изгнание
Докато раложи се плътта