Веднъж задуха западния вятър
И отнесох се в мислите си аз
Възвърнах спомените за един приятел
За него и за последния му час
Аз отдавна го бях забравил
След като скръбта леко преживях
Забравих всичко, което бе направил
За мен и как с него аз живях
Разбрах аз грешката си наскоро
Когато прочетох неговия некролог
В дълбока скръб изпаднах аз тогава
И спомних си, че той живя до своя епилог
Приятелят за мен бе всичко в този ад
В радост и мъка той даваше ми сила
И аз не го оставих в последния му час
И му шепнех, без да спирам да не умира
Сега стоя над твоя прашен гроб
Сълзи горещи роня аз безспир
На нашето приятелство верен роб
Приятелю мой, почивай в мир.