автор: __DEBUG__

спирам
губя себе си
а с това
и онези
там
родители
проблеми
какво беше още
детство
перисталтика
ами ще
внимавам
да не пръцкам
глупава
битовост
и математика
непонятна
поезия
загубих се
там
в напуканото
по устните ти
прехапващ
червило
за което
казвам
дааааааа
това е
цвета
който така
и не намерих
в акварелните
боички
когато рисувах
нещата
които
не искам
да забравя
дори
и да разяждат
устните ми
докато те
целувам
и преглъщам
онази течност
за която
мълвиш
в сънят ми
преглътни