автор: BlackCat

Не мога да си тръгна. Не разбра ли,
че се приших за копчето на ризата ти?
Искри конецът, който взех назаем
от слънчевата пролетна орисница.
Тя няма да поиска да го върна,
докато близостта ми те затопля...

Нарече ми да ме закриля дълго
синьото мънисто на окото ти:
от писъка на тихите минути,
от режещия ледодишащ вятър,
от болката влудяваща, от ударите
на точно целещ се приятел...
Нарече ми да си добрата част от мене,
която към живота да ме връща...

Не мога да си тръгна. Не разбра ли?
Без копчето ти няма да сме същите...