автор: kentavur

Съм
книга.
От рафта на
вчерашно утре.

Вземи ме!
В ръцете ти тръпна:
оголен
и без подвързия.
Те са
мои гальовни корици;
целуват
първата страница, -
моето име
и стиха,
посветен ти
между два
духовни оргазма.
Твоят вик
о среднощна,
ослепи
Млечния път,
и той падна
долу
при нас.
СТана мост
над реката на Времето.
Окосих ги
тогава
звездите
и клада направих.
Сега
Идваш ли?
Моя вещице
нощна русалке!
Светлокоса
безлунна
поляна
си ти
за мечтите ми паша,
за душата ми пристан

Идвай,
бързай,
ще те стопля
на кладата
ЧАКАМ.
огън се пали
от сърцата на двамата