автор: Methodius

О! Надявам се, че скоро, до десетина дни, ще посетя...
столицата - служебно. Там ще разполагам най-малко с половин ден (един следобед) свободно време. Ако преспя, ще разполагам и с вечерта. В по различен смисъл обаче - аз спя не нощем, а денем. Моите денонощия се разминават спрямо въртенето на Земята - ще стане въпрос и за тях. Какво ще обсъдим сега? Ще ме поставяш очи в очи на мястото ми ли? Психоенергия, насочена за преместване на предмети! Отдавна съм се складирал по ъглите. Пуснал съм се в разпродажба за жълти стотинки, но не ме щат хората - нито цял, нито на части, нито за части, част по част... Аз я прочетох - в едно електронно издание. Онази странна социологическа дописка - импрегнирана с душата на своя съставител. Очаквало се да се опреш о мен, залитайки в препирнята. Но аз съм се складирал по ъглите, паянтов. С две думи - негоден за опора, несвойствен и неподръчен. За влитане на всякакви бележки - пластмасовият капак на шахтата нека остане отместен. Все парадирам, че мечтая да бъда силен и да отмествам чугунени капаци. Но циганите ги крадат - за мое желязно оправдание, че не съм достатъчно силен. Чугунът, може би знаеш, но да ти кажа, е желязо-въглеродна сплав с въглеродно съдържание 3-4% и отлични леярски свойства. Веднъж добили го от рудата, шведите, през XVII в., са го грели, лели и ковали жестоко, докато се преформира в яка стомана (до под 1% въглерод) - за мечове, топове и обръчи за бъчви. Не и за капаци на шахти - не си струвало. Що се отнася до стъклото - да ти разкаже някой друг. Привечерите! Вече съм долу. Ще се навъртам по-често под шахтата. Припълзявам от пътната нивелация, през някоя шахта. Човек живее, където преспива. А аз спя денем, горе сред пътищата. Повечето, дето щъкат по пътищата, са автомобилни шасита. Не пълзят, а се търкалят окачени върху колела. Денем - в бяла тишина сънувам шаситата, над себе си. Шаситата, макар и "двуизмерни мравки", винаги, и денем, и нощем, са по-високо от мен. Нощем не ги виждам, но ги чувам. Шасита! Даже най-стръмният склон е моделируем в хоризонтална ориентация, т. е. удържим в утилитаристката дефиниция: "технологичен наклон". Нощем съм долу в канализацията - където животът не е сън и където, значи, човек нито живее, нито сънува, а мре в задушливо трезвомислие (отровния ефир от картините на Фридрих). Виж, асансьорите са друго нещо - движат се по вертикала! Само по вертикала. Утре - дори да намажа гума, бих достигнал, издигайки се не величаво, а циклично, и съвсем не вовеки... та бих достигнал в кончината си до под нивото на пладнешки калник. Т. е.: до едно съвсем преходно и човешко пладне. Но както отбелязах, моите денонощия се разминават спрямо въртенето на Земята. Моята гравитация, тук на земята, не е земната. А сега - да обсъждаме какво? Християнството ли? Не бих се явил на живо обсъждане, без да ме обветря самочувствието, че съм подготвен. По начина, по който ме приканваш, интригуваш не мен, събеседника, а магарешката глупост на моето неведение. Затова - ако се видим, не ще е с цел обсъждане. Ала за каквото и да се видим, по него свиждане аз следва да ти предложа нещо заучено. А и не само заучено, но и отработено. Моята сила е в редактирането, а на прима виста то е невъзможно, освен като интерпретация. Нито съм Моцарт, нито Лист. Ситуацията "очи в очи" - немислимо е тя да роди сериозно отношение у човек, привикнал да се озърта за публика при всяко свое споделяне. Трябва да пристигна зрял. Натам, за където ще тръгна, трябва да завлека не само себе си, но да увлека и своето. Авантюристът, импровизаторът - е тласкан от спонтанността на своя характер. Изискванията, обаче, към безхарактеровия, какъвто съм аз, са три: първо, той, да не потегля празен; второ, той, в своето подковано прилежание да не се отклонява от царския, павирания път; и трето, той, неизменно да има едно на ум, че ако и да отива на сватба, очакват от него не да нагласи булката, а да принесе свой полезен товар в краката на жениха. Тъй че - сигналните думи са: уговорка, доставка. И прочее логистика... Ето че очертах контурите на партитурата, в която да се случи диалогичната, контрапунктуална хармония на обсъждането между мен и теб - ти от позицията на Дон Кихот, аз от позицията на Санчо Панса. Но да обсъдим!