На дъщеря ми Даниела
Мило мамино слънце!
Ти се роди в първия ден на февруари 1992 година с белега да бъдеш първа във всички свои житейски начинания. Щастието пърхаше в гърдите ми и търсеше изразни средства ...........
Малкото розово личице на бялото вързопче, увито в стегнати пелени, ме умиляваше до полуда. Ти ме потопи в приказно красив нереален свят, изпълнен с майчина гордост, космически мир и блаженство, бебешки плач и нови непознати миризми и звуци! Дадох ти с божията любов нов живот, за да порасна за един ден и преосмисля живота си! Семенцата на една бурна студентска любов се преродиха в небесносините ти свободолюбиви очи. Твоята орисница ти бе отредила да даряваш обич. Първородното дете, безценната малка принцеса, куклата на тати - всичко това бе ти, мое малко слънце! Усещането за пълно отдаване на Бога в този първи ден на февруари бе божествено! Благодаря на Бог, че ме дари с отроче, създадено по негов образ и подобие!
И нека единствено Светата Троица да закрилят пътя му!
Амин!