автор: Burnin

И всичко е лудост... и безсилие... и гняв.
Пътник

-Ще отидем далеч. Там няма да ни намерят. Ще сме само двамата.
Той се загледа в нея и отпусна ръцете си от волана. Колата започна бавно да се отклонява от пътя. Изведнъж се опомни и стисна волана. Той се ядоса на жената до него.
-Кучка! За малко да се блъснем. Ти си виновна!
Той замахна и я удари. Главата й се удари в стъклото. След секунда съжали и плачейки започна да й се извинява.
-Аз не исках... Просто ... Аз, аз... Извинявай.
Мъжът пристегна колана й сякаш, за да покаже, че наистина се извинява и се интересува от спътницата си.
Колата се движеше бързо по пътя. Безкрайната маркировка се редуваше монотонно по асфалта. Нощта беше сменила деня преди няколко часа. Тъмните силуети на дърветата сякаш затваряха пътя назад, който се отдалечваше и губеше.


Той стоеше пред нея на отворената врата пред дома й.
-Липсваш ми. За това дойдох. Исках да те видя, да ти кажа, че все още те обичам. Знам, че сбърках. Всички правим грешки понякога, а аз ...
-Твърде много грешки направи. Ти ме прогони, забрави ли?
Тя тръшна вратата и затвори. Той стисна зъби, лицето му се изкриви в гримаса на безразсъдство. Засили се и ритна вратата. Нахълта у тях. Събори я на пода и заговори:
-Обичам те. Толкова те обичам и имам нужда от теб, а сега няма да ми простиш. Моля те, прости ми!
-Излез веднага!
Тя се опита да стане, но той я ритна. Тя политна от удара и падна по гръб. Той се нахвърли върху нея и започна да я души. Ръцете му стискаха врата й толкова силно, че той се беше извил в абсурдна поза. Тя успя да каже само:
-Боли!
-Знам... знам, но потърпи и ще свърши. Ще сме пак заедно.
Той я изнесе пред дома й и я качи в колата си. Нощта тъкмо беше се настанила удобно сред множеството звезди, които сякаш нарочно се опитваха да се наредят в съзвездия.


Студеното й тяло стоеше на предната седалка. Главата й сега опираше стъклото. Той попита:
-Добре ли си?
Пусна волана, за да вдигне яката на дрехата й и така да скрие белезите по врата й. Започна да й шепне:
-Скоро всичко ще се оправи. Ще те отведа далеч.
Той беше вкопчил очи в устните й докато оправяше дрехата й. Колата излезе от завоя, преди който той се обърна към нея, удари се в мантинелата и тръгна надолу по склона отвъд пътя.
Жената отвори очи, прегърна мъжа и впи устните си в неговите миг преди колата да се разбие на парчета.