автор: salza

Eпилог на есето "Дяволите на Лудин"

(В това есе Хъксли развива темата за преминаването на границите личността и различните методи използвани за тази цел.
Той излага личното си мнение за употребата на наркотици, което би могло да изненада много читатели, но всъщност по-нататък става ясно, че това есе е писано преди той да опита върху себе си въздействието на психотропни вещества - следващия текст е епилог на есето "Дяволите на Лудин", публикувано през 1953г. Много скоро след това Хъксли изпробва върху себе си психотропното вещество мескалин под ръководството на канадския психиатър и изследовател Хъмфри Озмънд. През 1954г. след своите първи психеледични преживявания, Хъксли публикува есето "Дверите на Възприятието" (The Doors of Perception), в което се наблюдава една цялостна метаморфоза на неговото мнение за употребата на наркотични вещества с цел развитие на личността и самоусъвършенстване.)





Без цялостно разбиране на дълбоко вкоренения стремеж на човека към преминаване границите на собствената му личност, а също и неговото естествено нежелание да поеме по трънливия път нагоре, на човешкото търсене на лъжливо освобождение в посока снизяване или в едностранчиво развитие на личността, ние не можем да се надяваме да осмислим настоящия исторически период или дори историята като цяло, животът, който е бил в миналото и този, който е сега. Затова предлагам да обсъдим едни от най-често срещаните заместители на Благоприличието, в които и чрез които мъжете и жените са се опитвали да избягат от мъчителния стремеж да бъдат просто самите себе си.

В момента във Франция на един дребен търговец на алкохол се падат приблизително сто жители. В Щатите има поне един милион отчаяни алкохолици, освен доста по-голямото число на най-изпадналите пияници, чиято болест все още не ги е довела до летален край. По отношение на употребата на интоксиканти в миналото, ние все още не разполагаме с точни или статистически данни. В Западна Европа, сред келтите и тевтонците, през Средновековието и в началото на модерната епоха, индивидуалната консумация на алкохол е била дори по-голяма в сравнение с днешната. В случаите, когато ние пием чай, кафе или газирани напитки, нашите предци са се освежавали с вино, бира, медовина или в по-късните векове - с джин, бренди и уиски. Редовното пиене на вода било налагано като наказание на прегрешилите, или е било приемано от вярващите заедно с периодичното вегетарианство като много строг аскетизъм. Отказът от консумация на интоксиканти бил възприеман като ексцентричност, която била достатъчна за възникване на коментари или за лепването на презрителен прякор. Оттук и възникването на фамилни имена като италианското Bevilacqua, френското Boileau и ангийското Drinkwater.

Алкохолът е една от многото опияняващи субстанции, използвани от човешките същества като начин за бягство от изолираното Съм. Вярвам, че от всички естествени опиати, стимуланти и халюциногени няма нито един, чиито свойства да не са били известни още от древността. Съвременната наука ни даде множество нови синтетични вещества, но с оглед на естествените отрови, тя само е разработила по-добри методи на екстракция, концентрация и съчетаване на вече известните такива. От мака до отровата кураре, от коката от Андите до индийския хашиш и сибирската мухоморка, всяко растение, храст или гъба, което предизвиква след поглъщане замайване, вцепеняване, възбуда или халюцинации, е отдавна открито и систематично използвано. Този факт е странно забележителен, защото доказва че винаги и навсякъде човешките същества са чувствали радикалната неадекватност на своето лично съществуване, болката да се осъзнават като отделни личности, но не повече; нещо по-широко, нещо от фразата на Уърдсуърт " цялостно и дълбоко слят ".

Откривайки света първобитният човек очевидно е "опитвал от всичко и се е придържал към онова, което е било добро". За целите на самосъхранението "добро" е бил всеки ядивен лист и плод, всяко зърно, корен или ядка. Но в друг контекст - контекста на недоволството от себе си и стремежа към прекрачване границите на личността - добро е всичко в природата, чрез което качеството на индивидуалното съзнание може да бъде променено. Такива наркотично предизвикани промени, могат да бъдат приемани като признаци на влошаване и цената им е настоящ дискомфорт и бъдещо пристрастяване, дегенерация и ранна смърт. Всичко това не е моментно. Важното в случая е осъзнаването - дори само за час или два или дори само за няколко минути - да бъдеш някой или по-често някой друг, а не капсулираното Себе Си. "Аз живея, но това не съм аз - виното, опиума, пейотъла или хашиша живеят в мен." Да пристъпиш отвъд границите на капсулираното его е такова освобождение, че си заслужава, дори когато преминаването на границите на Себе-то напредва от гадене към лудост, от крампи към халюцинации и кома. Наркотичното опиянение е било смятано от първобитните хора , а дори и от високоцивилизованите, за божествено по своята същност. Екстазът, постигнат чрез интоксикация, е все още съществена част от религията на много африкански, южноамерикански и полинезийски народи.
В миналото това опиянение е било - както ясно доказват запазените документи - важна част от религията на келтите, тевтонците, гърците, хората от Средния Изток и арийските завоеватели на Индия. Не е било само това, че "бирата прави повече, отколкото Милтън може да направи, за да открие Божиите пътища за човека." Бирата е бог. Сред келтите Сабазиус е било божествено име давано на онези, които са опитали от отчуждението да бъдеш мъртво пиян от бира. Още по на юг, Дионисий е бил, освен другите неща и свръхестествената материализация на психофизичните ефекти от препиването с вино. В митологията на Ведите - Индра е бог на неидентифициран накотик наречен сома. Той е бил герой, убиващ дракони, той е и възвеличения небесен образ на странната и величествена другост, преживявана от опиянените. Слят в едно с наркотика, той става Сома - Индра, извор на безсмъртие, посредник между човешкото и божественото.

В модерните времена бирата и другите токсични пътища за преминаване отвъд границите на личността вече не са почитани като божествени. Теорията е претърпяла промяна, но не и практиката - милиони цивилизовани мъже и жени продължават да поднасят своите почитания не на освобождаващия и преобразяващ Дух, а на алкохола, хашиша, опиума и неговите производни, на барбитуратите и другите синтетични добавки към вековния каталог на отровите, способни да предизвикат минаване отвъд Себе-то. Във всеки случай, разбира се, това което изглежда като бог всъщност е дявол, това което изглежда като освобождение, е всъщност заробване. Минаването отвъд Себе-то е винаги в посока надолу - към по-ниското от човешкото, по-ниското от личностното.

Също като интоксикацията, отдаването на елементарна сексуалност само заради самата нея и отделено от любовта, някога е било смятатано за бог, който бил почитан не само заради принципа на плодовитостта, но и като проявление на радикалната Другост заложена във всяко човешко същество. На теория елементарната сексуалност отдавна е престанала да бъде бог. Но на практика тя все още може да се похвали с безброй последователи. Има елементарна сексуалност, която е невинна, но има и елементарна сексуалност, която е морално и естетически грозна. Д.Х.Лоурънс е описал много красиво първата, Жан Жене е описал втората - с ужасяваща живост и изобилни подробности. Сексуалността на Рая и сексуалността на клоаката - и двете имат силата да пренесат индивида отвъд границите на неговата /нейната личност. Но втората сексуалност (както човек може с тъга да се досети) е много по-често срещана и отнася онези, които й се отдават, към едно по-ниско ниво на субхуманност, възбужда съзнанието и оставя спомен за още по-пълно отчуждение отколкото първата. Оттук и всички онези, които чувстват нуждата да избягат от своята задушаваща идентичност, вечната привлекателност на разврата и на такива странни еквиваленти на разврата, които бяха описани в настоящия текст.
И в най-цивилизованите общества общественото мнение заклеймява разврата и наркотичната зависимост като етически погрешни. Към моралното неодобрение се добавя и фискално обезсърчаване и законово ограничаване. Алкохолът се облага с големи данъци, продажбата на наркотици е забранена навсякъде, а някои сксуални практики се считат за престъпления. Но когато преминем от вземането на наркотици и елементарната сексуалност към третата главна пътека на преминаване отвъд личността в посока надолу, ние откриваме в твърденията на моралистите и законниците - едно много различно и много по-склонно към нагаждане отношение. Това като цяло изглежда много по-необичайно, като се има предвид че делириумът на тълпата (както можем да го наречем) , е много по-пряко опасен за общестения ред и много по-драматична заплаха за тънката корица на порядъчност, здрав разум и взаимна толерантност, която образува цивилизацията - така този делириум се оказва по-опасен от който и да е алкохол или разврат.

Вярно е, че затвърдения и дълго практикуван навик за "въргаляне" в сексуалността може да доведе до, както казва Дж. Д. Ънуин ( J. D. Unwin, Sex and Culture, London, 1934), снижаване на енергийното ниво на цялото общество и така то става неспособно да достигне или запази високо ниво на цивилизованост. По същия начин наркотичната зависимост, ако е широко разпространена, може да понижи военната, икономическа и политическа ефективност на обществото, в която преобладава. През XVII и XVIII век алкохолът бил тайно оръжие на европейските търговци на роби, а хероинът през XX в. - на японските милитаристи. Мъртво пияни, негрите били лесна плячка. А китайският наркоман - той със сигурност не би създал никакви проблеми на своите завоеватели. Но тези примери са изключения. Ако е оставено само на себе си, обществото обикновено успява да постигне съгласие със своята любима отрова. Наркотикът е паразит в тялото-политика, но паразит чийто приемник (говорейки метафорично) има силата и разума да го държи под контрол. Същото важи и за сексуалността. Никое общество, което е основало своите сексуални практики върху теориите на Маркиз Дьо Сад, не би могло да оцелее, а и на практика никое общество дори не се е приближавало до подобно нещо.
Дори и в най-тихия полинезийски рай има правила и закони, има категорични забрани и наредби. Срещу свръхсексуалността както и срещу свръхупотребата на наркотици обществата са се защитавали до известна степен. Но тяхната защита срещу делириума на тълпата и неговите катастрофални последици, е била в много случаи доста по-неподходяща. Професионалните моралисти, които бичуват пиянството, стават странно тихи срещу също толкова отвратителния порок на стадното отравяне - личността се плъзга надолу към субхуманността по време на процеса на събирането на тълпата.

"Там където двама или трима се съберат в Мое име, там ще бъда и Аз сред тях." Сред двеста или триста Божественото присъствие става проблематично. А когато броят нарасне до хиляди или десетки хиляди, то вероятността Бог да бъде там, в съзнанието на всеки индивид, намалява до точката на изчезване. Защото такава е природата на екзалтираната тълпа ( и всяка тълпа автоматически се самоекзалтира), така че, там където две или три хиляди човека са събрани заедно, там не само Божественото отсъства, там отсъства и обикновената човечност. Фактът да бъде един от тълпата откъсва човека от неговото съзнание на капсулирано Съм и го понася надолу към една по-малко индивидуална област, където няма задължения, няма правилно и грешно, няма нужда от мисъл, преценка или различаване - там има само едно силно неясно чувство на заедност, само споделена възбуда и колективно отчуждение. И това отчуждение е винаги по-продължително и по-малко възбуждащо от другото отчуждение, възникнало вследствие на разврат, а сутринта след него е по-малко депресираща от тази, която следва след самоотравяне с алкохол или морфин. Още повече - в делириума на тълпата можеш да се въргаляш не само без лоши последствия, а всъщност и в повечето случаи с положителния блясък на съзнателната добродетел. Ето защо водачите на църквата и държавата са толкова далеч от заклеймяването на плъзгащата се надолу личност посредством стадната отрова, напротив те активно насърчават тази практика, когато тя може да бъде използвана за продължаване на собственото им властване.

Индивидуално и в организирани и целенасочени групи, които съставляват здравото общество, жените и мъжете проявяват известна способност за рационална мисъл и свободен избор в светлината на етическите принципи. Събрани стадно в тълпа, същите мъже и жени се държат сякаш не притежават нито здрав разум, нито свободна воля. Отровата на тълпата ги снижава до състояние на подличностна и антисоциална безотговорност. Опиянени от мистериозната отрова, която се секретира във всяка тълпа, те попадат в състояние на приповдигната внушаемост, която наподобява на онази, следваща след инжектиране с натриев амитал или състояние на лек хипнотичен сеанс. Докато са в това състояние, те ще повярват на всяка безмислица, която им се изкрещи, ще изпълнят всяка команда или призив, колкото и налудничави, безмислени или престъпни да са те. За мъжете и жените, попаднали под въздействието на стадната отрова, "това което кажа три пъти е вярно", а това което се каже триста пъти е Откровение, то е пряко вдъхновено от Бога Слово. Затова властимащите - свещениците и управниците - никога не са обявявали ясно неморалността на тази форма на плъзгащо се надолу минаване отвъд личността.

Вярно е, че делириумът на тълпата, възбуждан от членове на опозицията и в името на еретични принципи, навсякъде и винаги е бил осъждан от властимащите. Но делириумът на тълпата, създаван от преставители на правителствата, делириумът създаван в името на правата вяра, е напълно различно нещо. Във всички случаи, там където такъв е възбуждан, за да служи на интересите на управляващите църквата и държавата, плъзгащата се надолу личност, създадена чрез стадно отравяне, е нещо законно и дори силно желателно.
Религиозни поклонничества и полически митинги, религиозни шествия и патриотични паради - тези неща са етически правилни докато са "нашите" поклонничества, "нашите" митинги, "нашите" шествия и "нашите" паради. Фактът, че повечето от участниците в тези събирания, са временно дехуманизирани от стадната отрова, никога не се споменава и не може да бъде сравняван с факта, че тяхната дехуманизация е използвана за консолидиране на религиозните и политически сили, които са на власт.

Когато делириумът на тълпата се експлоатира в полза на правителства и "правоверни" църкви, експлоататорите са винаги много внимателни и не позволяват натравянето да отиде твърде далеч. Управляващите малцинства използват копнежа на своите поданици по плъзгащото се надолу Съм, първо, за да ги развличат и разсейват, и второ, за да ги въведат в подличностно състояние на приповдигната внушаемост. Религиозните и политически церемонии са добре дошли за масите като възможности за насаждане на внушения в съзнания, които временно са загубили способността си за здрав разум и свободна воля.

Крайният симптом на стадното отравяне е маниакалното насилие. Примери за делириум на тълпата, избухващи в неоправдано рушене, жестоко самонараняване, братоубийствени зверства без конкретна цел и извършени срещу елементарните интереси на всички засегнати, могат да бъдат срещнати на почти всяка страница на учебниците по антропология, и малко по-рядко, но пак с мрачна регулярност - в историите на дори и най-цивилизованите народи. Представителите на църквата и държавата са много предпазливи да не събудят безумие, което не са сигурни дали ще могат да контролират, с изключение на случаите, когато имат за цел да ликвидират някое непопулярно малцинство. Такива скрупули обаче не стоят пред революционера, който мрази статуквото и има само едно желание - да създаде хаос, в който, когато той се добере до властта, да наложи нов ред. Когато революционерът използва стремежа на хората към плъзгащото се надолу Съм, той го експлоатира докрай - до границите на безумното и демоничното. За мъжете и жените, на които им е писнало да бъдат в своите капсулирани личности и които са уморени от отговорностите, които вървят заедно с членството в някоя от целенасочените групи, той предлага вълнуващи възможности "за бягство от всичко и всички" на парадите, демонстациите и събранията.

Органите на тялото-политика са целенасочените групи. Тълпата е социалният еквивалент на рака. Отровата, която тя секретира, деперсонализира нейните членове до точката, в която те започват да прилагат диво насилие, на което те ,в своето нормално състояние, биха били напълно неспособни. Революционерът окуражава своите последователи да изявят този последен и най-лош симптом на стадното отравяне, а след това продължава като насочва тяхното безумие срещу своите врагове - онези, които държат политическата, икономическата и религиозната власт.

През последните четиридесет години техниките за експлоатиране на човешкия стремеж към тази най-опасна форма на преминаване границите на личността в посока надолу, достигнаха върха на съвършенство, което няма аналог в световната история. Например, на една квадратна миля се падат повече хора в сравнение с който и да било момент от миналото, а средствата за транспортиране на огромни стада хора на значителни разстояния и разполагането им в една сграда или арена, са много по-ефективни в сравнение с миналото. Междувременно, вече са изобретени нови и немислими преди средства за въздействие върху тълпите. Имаме радиото, което увеличи неимоверно обхвата на дрезгавите крясъци на демагозите. Имаме високоговорители, които усилват и безкрайно повтарят войнствената музика на класовата омраза и полицейския национализъм. Имаме камера ( за която веднъж наивно беше казано, че "не може да лъже") и нейните отрочета - филмите и телевизията. Тези три неща взети заедно правят реализирането на тенденциозни фантазии абсурдно лесно. И накрая имаме най-великото от нашите социални изобретения - безплатното задължително образование. Сега всеки знае да чете и следователно всеки е оставен на милостта на пропагандистите - правителствени или търговски, които притежават фабриките за хартия, линотипните машини и печатарските преси.



(Следва)