Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 884
ХуЛитери: 5
Всичко: 889
Онлайн сега:
Гледам мечо в очите и се питам "Чий дух се е вселил в теб?". На крачето му пише "Spirit"...Знак. Знам, че има дух. Всъщност знам и кой е. Но нямам право да го изричам на глас...мога само с мислите си. Душата ти е толкова близо до мен, а ти - така далеч. Прави ме щастлива това, че знам какво ще се случи, но и ме мъчи, защото не зная кога. Колко още трябва да чакам?
Понякога се питам защо трябваше да те срещна...? Преди време обичах един мъж - с него ме свързаха същите неща, които сега ме свързаха с теб...Знак. Добър.
Знам какво ще се случи...Видях го още в самото начало. Но ме измъчва и това, че нямам право да ти кажа...не мога. Нямам право...никoй не ми го е казал, но аз усещам, че нямам. По дяволите! Така ми се иска да те погледна в очите и да ти кажа всичко...Толкова много...Дори ти ми пречиш - толкова си объркан...не знаеш коя съм и защо така те привличам. Силно. Усещам всеки твой трепет...Всеки. Всяка болка и всяка радостна усмивка. Няма значенеи, че си далече. Но, нямам право да ти кажа...и това. Усещам всеки път, когато си мислиш за мен...всеки миг...Душата ти ми говори. Нощем ме прегръща нежно, а сутрин ме целува влюбено за "Добро утро"...Но ти не знаеш...Понякога интуитивно го усещаш, но в главата си не намираш думите и не разбираш какво е. Това те обърква още повече - душата ти ми го казва. Често си говорим с нея. Понякога бързо ме напуска, защото ти уплашено я викаш. Имаш нужда от нея. И тя идва. Не отивам с нея, защото нямам право...Не искам да се меся...още. Някой ден сам ще ме намесиш в живота си. Знам
Докато този миг дойде трябва да мълча...Толкова е нелепо! На приятелят, който имам в теб, ми се иска да кажа толкова много неща...Така силно го искам...Но не мога, защото ти си и Друг. "Аз съм другият...и те обичам.." - помниш ли тази песен? Преди години като я слушах си представях лицето ти. Не те познавах. Сега си спомних. Всъщност ти си Този, а аз съм Другата. Дали някога другата ще прости? Знам.
Трепетът ти ме докосва. Едва затваряш очи и отново се сещаш за мен. Пращаш ми душата си. И този път.
В горещата нощ тя идва при мен и ми казва, че ме обичаш...Но още не знаеш. Прегръща ме нежно и ми нашепва с твоя глас: "Хайде, слънце, вече да спим. Ела при мен. Заспивай, мила."...Хайде...Прегръщам мечо и отново те усещам...нежен.
Лека Нощ!
