автор: Caniko

Обичам приказките! - те са синтезината мъдрост на народите. Японските приказки и легенди ме пренесоха в чудни светове и провокираха размисли за философията на живота. Подбрах и преразказах някои от тях, така както ги почувствах със сърцето си.

ЗВЕЗДНА ФЕЯ
Това се случило през пролетта, когато Луната с целия си блясък изплувала от сините води на морето, докато на запад Слънцето все още не било залязло. Има такива чудни вечери, в които морето те примамва с красотата и величието си. Рибарят Матане поседнал на брега му да се полюбува на невероятната гледка. Покрай зеления бор на Мио долитала песен на птици. В един момент случайно забелязал красива рокля от ослепително бели пера да стои закачена на боровото дърво. Щом посегнал да я смъкне, голяма вълна достигнала краката му и го повалила на земята. Паднал държейки в ръцете си чудната дреха. От вълните изплувала и се затичала към него неземна красавица. Молела го да й върне роклята. Вторачил се в това видение с невярващ поглед. Казал й:
"Аз намерих тази рокля и смятам да я задържа, защото е едно чудо и ще я поставя сред съкровищата на Япония."
Смутил се от тъгата в очите й и за да не се разколебае й викнал:
"Не, не ме моли! Аз не бих могъл да ти я дам."
"О-о - плачела жалостиво девойката - Аз не мога без моята рокля от пера."
Отговорил й троснато :
"Колкото по-вече говориш, толкова ставам по-уверен, че трябва да задържа тази рокля. Така е за всичко намерено в морето и покрай морето." Тогава девойката протегнала ръце, запяла и го загледала с умоляващи очи:

"Аз тук долетях с тез бели пера.
Те моите са силни и волни крила.
Защо ти е роклята бяла с тез бели пера?
Без нея съм птица ранена, оставам сама
В твойта красива, но чужда страна

Аз моля, аз моля от цяло сърце,
Върни ми, рибарю, моите криле
Не мога без тях да си ида дома,
Там на далечната ярка звезда.
Аз моля, рибарю, за моите крилe!"

Сърцето на рибаря поомекнало.
"Аз по-късно ще ти върна роклята, - казал й той - ако ти потанцуваш за мен"
Девойката се усмихала мило и отговорила:
"Аз съм лунна фея и се казвам Хошико. Ще танцувам не за теб, а със теб, танц, който ще те понесе над водната шир, ще те пренесе в замъка на Лунната принцеса и ще почувстваш неговото вълшебство. Но аз не мога да танцувам без моята рокля от пера."
"Не-е! - казал рибарят с подозрение - Ако ти дам тази рокля, ти ще отлетиш далеч без да танцуваш за мен."
Това недоверие разсърдило много момичето.
"Знай, неверни ми рибарю, дори и пред възможно най-голямата опасност небесните обитатели никога няма да те измамят"
Засрамил се Матане и й дал роклята. Дълбоко се разкаял, че с недоверието си наскърбил това прекрасно създание.
Когато феята облякла чисто бялата дреха, въздухът се изпълнил с нежни звуци. Подала му ръце и започнала да танцува. Матане почувствал, че лети ниско над водата. Около тях танцували и пеели малки русалки. После изведнъж полетели по лунната пътека и скоро видял приказен замък. В единия край на голямата кръгла градина се разхождали придворни с дълги черни наметала. В останалата част от градината танцували феи в рокли от бели пера и размахвали позлатени перелини. Чул Хошико да му обяснява, че поради този вечен танц с наметалата виждаме Луната различна. Хошико и Матане се носели във вихъра на танца. Скоро усетил странно опянение и притворил очи. Когато ги отворил видял, че е седнал на брега до старото борово дърво, а феята в бялата рокля от пух все още държала ръцете му. Погледнала го и пееки, с танцова стъпка започнала да се отдалечава. С песните си благославяла Земята да става все по-плодородна и хората все по-щастливи!
За Матане всичко било като на сън. Не се наслаждавал дълго на изкуството на приказната фея. Много скоро тя се издигнала над пясъка и се понесла към небето. Роклята й блещукала между дърветата докато се издигала все по-високо и по-високо над планини и върхове. Музиката и песента й се чували все по-тихо и по-тихо докато достигнала Лунния диск и всичко в миг изчезнало.