автор: trubadur

Страх от пладне - защото е светло -
се просмуква в среднощите късни.
Призоваваме гръмко Небето
и се молим: дано не възкръснем,
плодовете на нашите вени
някой друг да обира след После!!...
От омраза и стронций решени
да изгаряме книги и мостове,
не подушваме своите сенки
как блестят и ни викат далече.
Ала дивата ябълка-време
разцъфтява без нашата вечност.