автор: Ranobudniche

Студ съм.
Цялата съм студ.
И в топлото все по- ми е студено.
Тук съм.
С усмивката на Брут
компания си правим неизменно
напоследък.
Завивам се със спомен
за лятото, прекършено във рая
на инак
в края зимен
кълновете пролет, свито спряла
крилете си
на слепия прозорец.
Ръка май нямам сили да протегна
и да го отворя.

Защото
цяла
студ съм.