автор: sincerityg

всеки си има правила в любовта...
За мен любовта е като сладолед на клечка. Разкъсвам опаковката с нетърпение и огромно желание. Първата хапка ми се струва най – прекрасното нещо на света. При втората и третата, езикът ми изтръпва. Но продължавам да го опитвам докато не свърши. Струва ми се, че ако не го изям целия ще пропусна нещо, за което по – късно ще съжалявам... пък нека ми е гузно, че съм погълнала 589 КCal (100 гр.), заради които трябва да прекарам три часа във фитнеса... а когато сладоледът свърши, остава само пръчката. С времето тя не се променя, освен да изгние или пожълтее. В такива случаи не мисля дълго, а я изхвърлям и си взимам нов сладолед, за да вкуся отново от вълшебството.
За това се старая да не си поставям правила в любовта. Всеки човек е със своя собствена индивидуалност. Така, че и подходът, и отношението ми всеки път е различно. Предпочитам да посветя времето си на това да го опозная човека, пред алтернативата да загубя мига, спазвайки нечии правила.
Винаги, когато установя някакви граници в отношенията си с някого, в 99,99 % от случаите, връзката е приключвала прекалено бързо. Уж, в началото стигаме до консенсус как да се случват нещата, но се оказва, че единият от двамата е по – влюбен от другия и решава да изпрати правилата по дяволите.
За какво всъщност си поставяме някакви норми? За да не допускаме грешките на другите... за да се оправдаваме или будим съжаление у познатите си, че връзката е приключила, защото другият не е бил съгласен да спазва правилата за спокойно и мирно съжителство.
Прокарваме определени шаблони в отношенията си: да бъдем откровени един към друг, да си признаваме изневерите, да излизаме поотделно, всеки със своите приятели, да се виждаме през ден, да не се чуваме по телефона на всеки час... поне веднъж в месеца да излизаме с приятелите на другия, да посетим някоя театрална постновка, кино, клуб, боулинг, билярд,... според желанието на партньорите.
Всеки си мисли, че ги следва, пред другите показва, че е така, но в действителност никой не ги спазва.
В любовта не съществуват правила. Има само чувства и безрасъдни действия. Има ли граници, значи няма любов. Силна привързаност, приятни усещания, страхотен секс, приятелство – да, но не и любов.
Любов е да поискаш да превърнеш другия в част от себе си. Да му дадеш всичко. Да му отдадеш душата си.
Моята игра е една, да изживея мига. Старая се да изкопча, в добрия смисъл, всичко от Него. Да прекараме добре времето си заедно. Ясно е, че един ден ще остане само клечката. Но най – голямото ми желание е и двамата да си спомняме само сладката част. И да се облизваме винаги, когато се сетим за нея, дори вече да сме разделени.
Правила има във всичко останало, което вършим. Нека поне в любовта не си поставяме такива, защото изгубим ли я, връщане назад няма... следва нова, но тя ще е различна.