автор: sincerityg

любов, любов, всичко е любов
От не прекалено големия си опит с мъжете и няколкото си влюбвания досега, споделени или не, мога да кажа, че всяка любов е обречена. Звучи прекалено песимистично. Но отдавна мина времето, в което се заблуждавах, че в един прекрасен ден ще срещна Него, ще се влюбим един в друг и ще живеем вечно щастливи. Оказа се обаче, че това го има само във филмите. Те така са ни промили мозъците, че на моменти губим представа за реалността и започваме да градим основите на един вълшебен свят, в който да живеем двамата. Но рано или късно стените на този свят рухват и тогава болката ти се струва вечна и непреодолима.
За това се научих да не летя в облаците при всяко по - голямо хлътване. Въпреки, че сърцето си знае своето и много трудно можеш да го спреш. Най - често го следваш, борейки разума, който ти подсказва друго.
Сценарият е един и същ всеки път. Срещаш някого. Влюбваш се до полуда. Мислиш за него непрекъснато. Готов си на чудеса в името на любовта. Все едно са ти поникнали крила. Щастлив си. Даже понякога си мислиш, че си прекалено щастлив. Искаш да си с него навсякъде и във всичко. Да му споделиш и да дадеш повече от колкото имаш или можеш. Да го превърнеш в част от себе си. Искаш да му отдадеш душата си.
Но както става понякога в приказките, появява се нещо или някой и разваля магията.
Всяко начало е интересно и любопитно. Но идва момент, в който този предварителен ентусиазъм си отива. Остава еднообразието. Загубваш желание да попромениш нещо.
В работата - от сутрин до вечер, едно и също. Привечер, време за отхвърляне на най - неотложните задачи. Следват четири - пет часа сън. На другият ден всичко се повтаря.
В любовта е същото. Първо летиш, радваш се, мечтаеш. Но идва момент, в който се изчерпваш. Приемаш другия като задължение. Започва да те дразни всичко, което преди ти се е струвало страхотно и неповторимо. Измисляш невероятни оправдания, търсиш причини, за да се отдалечиш от него. Любовта се е превърнала в агония.
Най - странното е, че знаеш как да се отървеш от това бреме, но се оказва, че толкова си свикнал с този човек, че въпреки неприязънта си към него, трудно можеш да намериш сили да се разделите. Особено, ако сте заедно от по - дълго време.
Но идва момент, когато хоризонта се появява някой друг и дава основателна причина за така проточилата се раздяла. Този друг ти дава основа, желание за ново, красиво начало.
За да продължи магията по - дълго време не разкривам всичко от себе си на първо време, а пазя изненади за всеки ден. Използвам въображение си във всичко, за да поддържам тръпката в другия. Ясно е, че след време тя ще изчезне. Но нека се наслаждаваме докато е при нас. Нека не позволяваме лесно и глуповато да ни се изплъзне, а да се отдадем и насладим на любовта си.